Предлагам на вашето внимание една кратка (фото)разходка из центъра на Прага.
Преди да започна, искам да ви дам един съвет, ако пътувате до Прага със самолет и не искате да се качвате на такси до центъра. Това последното наистина не бива да го правите, защото даже и след сравнително успешната борба с такситата ментета в Прага тарифите (редовните) също са несправедливо високи.
Как да икономисаме от такси на/от летище Ружине в Прага... Точно срещу изхода на Терминал 1 (където кацат самолетите от нешенгенските страни) се намира стоянката на такситата. Пресечете улицата и на отсрещния тротоар са спирките на автобусите.
Центърът на Прага
В десния край е спирката на автобус 119, има автомат за билети (с монети), но билет може да се купи от автобусния шофьор, както и от самото летище - информационният офис на градския транспорт се намира в чакалнята за пристигащи точно срещу изхода, от който излизат пътниците.
Ако купувате билет от бюрото или автомата, цената е 26 крони, а ако го купите от шофьора, е 30 крони. Е, в бюрото обаче ще ви упътят на всякакви езици. Билетът от 26 крони важи за целия град за 75 минути, които са достатъчни да стигнете и до отсрещния край на града.
Прашна брана или Барутната кула
Та, качвате се на автобус 119 и се возите до последната спирка (Дейвицка), където е първата спирка на линия А на метрото, която стига до центъра и там можете да се прекачите на другите линии на метрото или на другите видове транспорт.
Това, което ме изненада неприятно, беше фактът, че в София тръгнах на 30 градуса, а в Прага ме чакаха 13 градуса със ситен есенен дъждец. За щастие, дъждовното време го изкарах в офиса, а до вечерта времето се оправи и реших да направя един тигел по главната улица.
Квартирата ми беше съвсем близо до Флоренц (единия край на центъра), пък аз се разходих през целия център до подножието на Храдчани, където търсех един ресторант, в който знаех, че има свински ребра и бира.
Започнах с Барутната кула по простата причина, че квартирата ми беше от тази страна на центъра. Не знам защо се казва така - казвали са ми, чел съм го, но не помня.
Центърът на Прага
Продължих по улицата към центъра, за да видя колко добре е възстановен и поддържан градът. Слънцето вече залязваше (към 8:30 вечерта беше) и успях да го щракна в цепнатината.
Не познавам турист, който да е виждал някога часовника в Прага - всички го снимат, но едва ли някой го е гледал. Струва ми се, че този път имаше много малко туристи и че цените бяха доста по-високи от обичайното.
Може и да се лъжа, но останах с такова впечатление. При това положение не мога да разбера какво търсят туристите в Прага и Чехия - и без друго силно прилича на Германия, но ако и цените са високи, като че ли е по-добре човек направо да иде до Германия.
Туристи снимат часовника в центъра на Прага
На съседното площадче имаше пицарии и се виждаше силното присъствие на Кока-Кола в страната. Моя милост беше тръгнала обаче за ребра с бира.
Кулата в началото на Карловия мост беше интересно осветена от залязващото слънце и всъщност направих доста снимки, докато докарам режим, в който се разпознава, че е тя.
Св.св. Кирил и Методий на Карловия мост
Снимката на Св.св. Кирил и Методий на Карловия мост, разбира се, е поздрав за всички стари и нови абитуриенти, всички настоящи и бивши ученици. Всъщност статуята предизвиква интереса само на българските туристи - останалите ходят да снимат Св. Йоан Непомуцки, който е през две-три статуи от тази на двамата братя.
От другата страна на моста продължиха улици като от кино и вместо да тръгна веднага вдясно за кръчмата с ребрата, леко се обърках - тръгнах по показаната улица нагоре. После звъннах на един колега в София, за да ми каже, че съм объркал пътя към кръчмата. Но пък ако не бях объркал, как щях да разгледам тази улица?!
Пишки и жени
В крайна сметка си намерих кръчмата. Ориентир към нея ми беше тази скулптурна композиция. Пишките са постоянни, докато жените се движат около тях.
Автор на композицията е известният Давид Черни - ето тук той е направил двама, които пикаят върху собствената му родина и собствената му Прага - събира интерес и никой не смята, че Прага е тоалетна!
Бира и свински ребра
Това, което виждате горе, е порцията ребра за един човек. Добре, че човекът е голям и може да изяде всичко (озорих се, признавам си). Грамажът в менюто гласеше 800 гр. ребра и винаги съм изпитвал неудобство от мисълта, че някой чех може да си поръча ребра в софийска кръчма - представям си културния шок, който ще изпита горкият човек, когато види смешните 4-5 парченца в чинията си в София.
Това, което виждате на снимката, беше с цена 340 крони заедно с бакшиша. Въпреки всичко трябва да спомена, че преди година същото това нещо в същата кръчма беше към 270 крони. Вярно, че е туристическо място и е вярно, че беше пълно с народ тоя път, но наистина останах с усещането за високи цени в Прага.
Карловият мост вечер
Карловият мост беше почти празен откъм хора - горната снимка е правена към 21:30 вечерта. Мислите си защо е толкова светло? Ами компенсация за това, че през зимата слънцето им залязва в три и половина следобед.
Хората масово си мислят, че Храдчани е катедралата на хълма. Това всъщност е катедралата на Свети Вит, а Храдчани е дворецът - комплексът с двете по-малки кули вдясно от църквата. На брега на реката се виждат разни ресторанти, но наша милост обръщаше вече внимание само на красотата (пък и бях преял).
Храдчани
По пътя обратно започнах да разбирам защо ѝ казват Златна Прага. Тоест, в действителност не знам защо ѝ казват така, но при това осветление на стария град мога лесно да си го представя.
Като отивах към кръчмата на това място имаше PR. В пиар-а в Прага цари жестока позитивна дискриминация - тази дейност се изпълнява само от афро-чехи. Афро-чехите масово продават билети за концерти или за екскурзии с корабчета и тем подобни. Рус продавач на билети не видях.
Интересно, че в Солун афро-гърците се занимават изключително с продажба на китайски стоки от торбичка. Но пък в Прага има и българска "мафия" - не видях нито един не-българин, който да продава сувенири, включително и на летището. (Още не мога да измисля политически коректна дума за българин... Балкано-чех?)
Вечерна Прага
На площада с часовника все още имаше хора, но тълпи нямаше. Беше станало почти десет часа и фотото, а и моите умения да боравя с него, достигаха предела си. Между другото Кока-Кола е много активна в присъствието си в чешката столица. Почти навсякъде имаше техни рекламни чадъри на заведенията.
Вечерна Прага
Теренът пред часовника вече беше разчистен и можех да направя и аз опит да вляза в ролята на тиква и да го снимам...
Ето го и прословутия часовник. Винаги ми се е виждал много зловещ и избягвам да го снимам, още повече когато излизат разните фигурки на кръгъл час да си показват магариите. Но това си е личен мой страх, затова и реших все пак да ви го снимам.
Часовникът
Това беше последният кадър, който успях да хвана с ръчни настройки на апарата. Вече беше десет часa вечерта, а това, което е на снимката, е централният площад на Прага.
Вечерна Прага
Това е и последната снимка от тази вечерна разходка. Сградата е между Прашна Брана и Флоренц, точно срещу Чешката народна банка. Тук вече има автомобилно движение и е важна спирка на трамваите и градския транспорт.
Вечерна Прага
На другия ден имах една 4-часова презентация в Бърно, езикът ми подпухна от приказване, а привечер се върнах в Прага, за да се кача на самолета за София...
Текст и снимки: Стойчо
За да публикуваме вашите пътеписи, впечатления от пътувания и снимки в Avtora.com, пишете на [email protected]. Материали от лични блогове ще бъдат публикувани с препратки към тях.
