През 90-те години на миналия век идеята за виртуална реалност беше "голяма работа". Увлечени от еуфорията на бума в РС технологиите, много анализатори виждаха в нея следващата логична стъпка напред в развитието на визуализационните концепции. Компании като британската Virtuality дори хвърлиха солидни суми в разработката на "VR шлемове от следващо поколение", които, уви, бяха не само разорително скъпи, а и, честно казано, не впечатляваха ниво на реализъм и потапяне в света на виртуалното, както обещаваха.
В крайна сметка всички опити в тази насока бяха зарязани или се провалиха с гръм и трясък и идеята за VR беше почти забравена и покрита с прах. Поне допреди няколко месеца, когато един интересен Kickstarter проект на име Oculus Rift не я върна отново на дневен ред.
Разбира се, част от големите хай тек компании веднага решиха, че не може да оставят някакъв си дребен независим разработчик да прави революции без тяхно участие и побързаха да покажат, че това което могат създателите на Rift, го могат и те, но по-добре.
В резултат видяхме неща като Sony Personal 3D Viewer, а сега и Cinemizer на Carl Zeiss.
Всичко би било прекрасно и вероятно масата жадни за още и по-шантави хай тек джаджи съвременни потребители биха се втурнали на тумби към блестящия нов VR свят, ако не се беше оказало, че въпреки напредъка в технологиите и сериозните имена, стоящи зад споменатите два експеримента, те не страдаха от същите добре познати недостатъци, типични за някогашните им предшественици от началото на 90-те години на 20 век.
С други думи, те са разорително скъпи, не особено удобни за употреба и за капак не предлагат чак толкова впечатляващо ново визуално преживяване, каквото се очаква от тях.
Специално при продукта на Zeiss инженерите на компанията са се постарали доколкото е възможно да "надцакат" конкурента си Sony – поне по отношение дизайна, комфорта и компактността.
Cinemizer определено е по-малък и удобен за по-продължително използване от Personal 3D Viewer, като предлага интересна визуална система, включваща чифт микро OLED дисплеи с резолюция от 870 х 500 пиксела. Непосредствено пред всеки екран е разположена специална леща, позволяваща оптична корекция, така че дори хората с нарушено зрение да нямат проблем с използването му.
Разочароващо е, че връзката с устройството за възпроизвеждане на мултимедийно съдържание (било то РС, гейм конзола, смартфон или таблет) е кабелна, което прави използването на Cinemizer "в движение" проблемно.
Да не говорим, че подобен сценарий е свързан и със солиден допълнителен разход от около 200 евро за специален адаптер. Прибавете това към и без друго солената цена на продукта (700 евро) и получавате едни много специални очила, които малко хора биха си купили просто ей така, колкото да опитат от вкуса на прословутия VR ентъртейнмънт.
За капак визуалното преживяване, което предлага Cinemizer, вероятно по-скоро ще ви разочарова, отколкото да ви накара да ахнете. Хората, имали шанс да го изпробват, го определят като гледане на 40-инчов телевизор от около 2 метра разстояние, но с изключително ограничен зрителен ъгъл по съвременните стандарти (около 30 градуса) и с понижена острота на картината (заради лещите пред всеки екран).
Иначе казано – Cinemizer за момента изглежда по-скоро като имиджов продукт на компанията (подобно на Personal 3D Viewer на Sony), който е повече доказателство, че Zeiss "го могат", отколкото нещо, предназначено за масовия пазар.
В крайна сметка изводът, който можем да си направим тук, е, че VR революцията се отлага... за пореден път. Поне до момента на евентуалната появата на прословутия Oculus Rift, който според създателя му не само ще предложи три пъти по-солиден зрителен ъгъл (90 градуса) от този на Cinemizer, но и три пъти по-ниска цена – около 300 евро.
