Съмърсет Моъм е казал: "Винаги ме е удивявало защо хората се стремят толкова към запознанство със знаменити личности". Той обаче не е доживял ерата на модерните комуникации и на социалните мрежи. Сега всеки познава някого и има повече известни личности на глава от население от когато и да било. И то защото в днешно време почти всеки може да стане известен – нужно е само желание.
Да живее талантът
Мнозина станаха известни заради таланта си и желанието да се развиват в това, което обичат. Трудно е да станеш певец, без някой известен продуцент да те забележи, и така се родиха реалити предавания от ранга на X Factor.
Оказва се, че в България има толкова талантливи хора, че някои западни държави могат само да ни завидят. Просто трябва да се намери някой, който да даде шанс на този талант да се проявява. Да излезе извън очертанията на кварталните читалища и класните стаи и да полети в небесата на шоубизнеса. Всички помним колко ни вълнуваше Рафи, който можеше да изпее абсолютно всичко и така скачаше по сцената, че да се чудиш откъде черпи енергия.
Телевизията даде шанс на много хора да постигнат мечтите си. И не само в сферата на музиката. "България търси талант" всяка година и краят му не се вижда. Оказва се, че българинът танцува, жонглира, изпълнява акробатични номера и какво ли още не.
Известни, защото са известни
Тук идва притеснителният момент, в който все по-често гледаме телевизионни интервюта с хора, за които не ни е ясно откъде са дошли и какво правят тук. Спомнете си Ким Кардашиян, за която никой не знае какво работи. Ако напишете името й в онлайн търсачките, ще разберете, че първо се е прославила с порно видео, а сега цял свят говори за кариерата й на реалити звезда. Но това се случва отвъд океана.
В родната ни държава и в нейните скромни мащаби формати като "Кортни и Ким превземат Ню Йорк" (Kourtney and Kim Take New York) не съществуват. Ние раждаме звездите си от Big Brother. Или поне раждахме, защото през последните години на българина му е по-интересно да гледа подвизите на вече утвърдилите се знаменитости, отколкото да се захласва по новоизгрели звезди.
Но формати като "Съдби на кръстопът" и "София – ден и нощ" ни правят уникални. Те са вдъхновени от истински истории и дават шанс на аматьори да изпробват актьорските си възможности на малкия екран. Като си помисля колко хора участват в тези предавания, бих могла да заключа, че българинът май доста го бива в актьорското майсторство.
В това няма нищо лошо, защото именно такива продукции ще предпочетеш да гледаш, когато след дълъг работен ден се прибираш уморен у дома. А през това време героите от "София – ден и нощ" стават все по-популярни с историите си, защото са вдъхновени от живота на обикновения българин и така по-лесно стигат до зрителите. А и реалните хора, които участват в предаването, са все по-търсени в социалните мрежи.
Ако Съмърсет Моъм беше все още жив, нямаше да се пита защо искаме да се докоснем до известни личности, а защо искаме да бъдем на тяхно място. Когато толкова много звезди се молят за спокойствие и уединение, обикновените хора търсят шумотевицата и светлината на прожекторите. Дали ще са напълно доволни, ако ги открият? Човешкото същество винаги ще иска още и още и още...
