Пищното прессъбитие, с което Apple анонсираха iPad 3 (извинете, новия iPad) на 7 март 2012 година, очаквано беше изпълнено с въодушевление. Нормално бе тонът да е приповдигнат, цитираните цифри - впечатляващи, а посланията - меко казано оптимистични.
В крайна сметка, след ненавременната кончина на основния креативен двигател, благодарение на когото днес Apple са това, което са, а именно безспорен технологичен лидер, постави корпорацията в доста интересна позиция.
Сега във всички погледи, вперени в нея, се чете: Ще се справи ли Apple без Стив Джобс? Ще продължи ли победния си ход напред? Ще бъде ли абсолютен диктатор в хай тек индустрията? Ще съумее ли да изненадва света не толкова с революционна технология, колкото с революция на мисълта, с разчупване на клишетата и установените правила?
Защото днес, Apple не е просто поредната технологична компания. Apple е мечта, визия, идея за едно, ако не по-добро, то по-различно бъдеще.
Мнозинството от феновете й са фанатично привързани към Apple, не толкова защото им предлага кой знае колко по-различни продукти и услуги, отколкото Microsoft, Google или Samsung да речем, а защото им дава възможността да бъдат различни, да не са мейнстрийм (което е доста парадоксално, предвид изнесените цифри за пазарния успех на марката).
Именно затова очакването на следващия голям продукт, носещ култовото лого, но без, така да се каже, благословията на легендарния гуру Стив Джобс, беше доста изострено.
Така или иначе, iPad 3 (извинете отново, новият iPad) вече е факт. Да кажем, че устройството по-скоро разочарова, отколкото очарова, би било може би твърде пресилено.
Новият iPad е ни повече, ни по-малко еволюционно продължение на цялостната iPad концепция. Това, което предлага в сравнение с предшествениците си, е повече.
Става дума за по-голям и качествен дисплей, тилова камера с по-голяма резолюция, по-бърз процесор, поддръжка на по-съвременни технологии за безжична комуникация (LTE).
Интересното е, че до известна степен това е едновременно неговата най-силна и най-слаба черта.
За хората, които очакваха поредната смайваща изненада от Apple, които бяха затаили дъх и силно искаха компанията да измъкне магически поредния силен коз от ръкава си, новият iPad няма как да не е донесъл поне мъничко разочарование.
Защото виждате ли, iPad и iPad 2 са страхотни таблети, може би еталон за устройството, по което днес всички са полудели.
iPad е име, заобиколено в света на таблетите от нещо, за което няма точна дума в българския език – buzz. Превежда се като жужене, а смисълът му е "нещо, за което всички говорят".
Ние бихме допълнили – "нещо, което всички желаят". Не защото им е чак толкова жизнено необходимо, а просто защото е модерно, готино и... ами cool.
iPad и iPad 2 притежаваха тези отличителни черти, защото бяха нови, революционни и просто уникални.
И преди тях имаше таблети - всъщност, този вид портативни машини се търкаляха от години в разни полузабравени пазарни ниши – твърде специализирани, за да привлекат вниманието на масовата публика.
Именно Apple обаче бяха тези, които превърнаха една система като таблета, възникнала като компактно РС със строго бизнес/ професионално предназначение, в нова хай тек модна вълна. В продукт, в икона, която всеки желае, без дори да може да си отговори на въпроса: Защо всъщност ми е това чудо?
Уви, със съжаление трябва да заключим, че iPad 3 (за трети път прощавайте, новият iPad) не притежава подобни качества.
Новият iPad е просто таблет сред море от таблети. С по-добър и по-голям дисплей, с по-бърз процесор и по-високорезолюционна тилова камера, но предлагащ прекалено малко и прекалено тривиални подобрения спрямо предшествениците си, за да предизвика истински и неподправен "уау" ефект.
Още повече в анонса на новия iPad имаше няколко неща, които Apple съвсем съзнателно премълчаха. Нормално – те не са нещо, с което да се похвалят.
На първо място съществуват доста неясноти за предлагането на LTE услуги за новия таблет. Друга интересна и пропусната подробност е непромененият формат на фронталната камера, която остава същата като при предишния модел (VGA с резолюция 640 х 480 пиксела).
На трето място е процесорът. Макар Apple да обявиха, че той е по-мощен от чипа в iPad 2, истината е, че ъпгрейдът е само по отношение на графичното ядро – централният процесор си остава същият.
На финала – подобреният хардуер (и най-вече новият и по-голям дисплей) са довели до увеличаване размерите и теглото на iPad.
За да гарантират същото (или сходно) време за автономна работа на новия си таблет, Apple са се спрели на батерия с по-голям капацитет (съответно по-дебела и по-тежка, отколкото в предишния iPad).
Това може да изглежда като малка разлика, но в едно устройство, чийто замисъл поначало е да бъде ултрапортативно, това никак не е без значение.
Точно поради тези причини, новият iPad e по-скоро разочарование. Той на практика не предлага нищо ново, а просто доразвива идеите, показани още преди две години с първия таблет на Apple.
