"Замразеното време" е болезнен роман. Труден, но дълбок. Тъжен, но стойностен. Едновременно тих и крещящ. Защото има истории, които трябва да бъдат разказани, независимо колко мъка носят в себе си, и Анна Ким се е справила блестящо.
Не е лесно да се пише или разказва за книга като "Замразеното време". Първо, защото темата е повече от болезнена и макар за нея да е казано много, всяка следваща книга, всеки следващ филм, всеки следващ разказ допълва парченце от пъзела, а оформящата се картина става все по-страшна.Анна Ким е родена в Южна Корея, но от дете живее в Западна Германия, учила е във Виена, където живее и в момента. Автор е на множество кратки разкази и три романа. "Замразеното време" е вторият от тях и би могъл да бъде определен като големия ù литературен успех. Книгата получава наградата "Хайнрих Трайхл" на австрийския Червен кръст, литературната стипендия "Елиас Канети" и Наградата за литература на ЕС за 2012 година.
Написан с изключително внимание към детайлите, с много характерен стил, "Замразеното време" проследява историята на млад мъж, който се опитва да открие изчезналата си по време на Косовската война съпруга. След края на войната повече от 30 хиляди души са обявени за безследно изчезнали. Въпреки продължителните усилия на сътрудниците на Червения кръст едва половината от тях са идентифицирани.
Авторката избира неочаквана гледна точка. Не тази на младия мъж, а тази на сътрудничката, която работи с него. И започва от момента, в които той отива при нея, за да потърси помощ в издирването на жена си. Въпросникът, който трябва да бъде попълнен, е внимателно структуриран, но оставя недвусмислено за четящия усещане – не търсим жив човек. Усещане, осъзнато и за момичето от Червения кръст. Опитът ù показва, че шансът за "чудо" е нулев. А надеждата, неразбирането, отказът на търсещия да приеме истината носят усещане за отчаяние.
Описанието на самото изчезване, без излишен натурализъм, оставя още по-зловещо чувство. Сякаш четеш футуристична антиутопия за рушащ се свят, в който животът не струва нищо. И именно тук се стоварва ясното осъзнаване, че описаните събития са съвсем реални. Впечатляващо е с колко малко думи е постигнато всчико това. "Замразеното време" е кратък роман, в който няма нищо излишно.
И който поставя много въроси, не само като критичен поглед към съвременната история, не само заради впечатляващото задълбочено проучване относно работата на Червения кръст, но и защото си позволява да влезе дълбоко в личния свят на онези, изгубили някого. Незвестност. Страх. Надежда. Отчаяние. Неудовлетвореност. Вина. Отрицание. Болка.
Ужасяващи за хората, които ги преживяват. Но също толкова страшни и за онези, които се опитват да помогнат. Онези, които носят страшната истина. Или остават безсилни да дадат отговорите, които се очакват от тях. Кое е по-страшно: да знаеш какво се е случило с безследно изчезналите или никога да не разбереш?
"Замразеното време" е онзи момент, в който не знаеш нищо. Застинало настояще, без бъдеще. Книга за войната, за смъртта, за паметта. Книга за болезненото минало и загубите, които носим винаги у себе си. Книгата, която си струва да прочетете, дори ако ви е трудно.
Най-прекият път към "Замразеното време" е ТУК.
