Ще оцелее ли "Двама мъже и половина" (Two and a Half Men) след уволнението на голямата си звезда Чарли Шийн (Charlie Sheen)?! След първоначалния ентусиазъм на Warner Bros. и CBS, породен от рекордния рейтинг на пилотния епизод от девети сезон, този въпрос се налага все повече и повече в общественото пространство.
"Повод за песимизъм няма", твърди продуцентът Чък Лори (Chuck Lorre) и посочва статистическите данни – въпреки че шоуто губи все повече зрители, то все още държи по-висока гледаемост с около 8% от същия период през 2010 година, когато Чарли Шийн бе незаменим титуляр в каста.
От една страна, Лори има право, защото се осланя на сухите факти, които не лъжат, но от друга, умело се опитва да лавира в задаващия се тежък период – цифрите важат само и единствено, погледнати в контекста на горепосоченото сравнение, но не и ако направим крива на рейтинга от дебюта на деветия сезон досега.
След като на 19 септември "Двама мъже и половина" заковаха убийствените дори за американската аудитория 27,7 млн. души пред екраните, постигайки абсолютен рекорд в историята на шоуто, то оттук-насетне усилията на Джон Крайър (Jon Cryer) и Аштън Кътчър (Ashton Kutcher) се оказаха напразни. За месец и половина се стигна до загуба на повече от половината зрители.
Последният засега, седми епизод, бе видян от едва 13,8 млн. фенове на сагата, което му коства и челната позиция по гледаемост, заета от музикалния реалити формат на ABC – Dancing with the Stars, в съответния часови пояс (позиция, за която Two and a Half Men бе като абониран в последно време).
Данните на агенция Nielsen зададоха и нова въпросителна – дали рейтингът няма да продължи да пада и в предстоящите епизоди, като вече е повече от очевидно, че посоката, която сценаристите избраха като развитие, не е по вкуса на масовата публика.
Аштън Кътчър бе отличен избор за заместник на Чарли Шийн в ситкома най-вече по две линии – той се превърна в звезда, най-вече благодарение на перфектното си пресъздаване на комедийни персонажи, като същевременно е едно от най-популярните имена в аудиторията 18-30.
В същото време Warner Bros. запазиха другите познати имена в каста – Джон Крайър, Ангъс Джоунс и колоритната Кончата Феръл, с което можем да твърдим, че шансовете на "Двама мъже и половина" да продължи по възходяща права бяха налице.
Именно тук обаче, дойде и основната грешка на сценарния екип, която все повече дава основание да се съмняваме в изчерпването на добрите идеи – вместо в посока на противопоставяне, която бе най-сериозния коз на сериала до момента, се заложи на целенасочен обратен ефект.
Решение, което, за съжаление, ни лиши от дотук перфектния диалог, наситен с пиперлив, дори краен хумор, който лъхаше от явния контраст между абсолютните антиподи - братята Алън и Чарли Харпър.
Така вместо да заложи отново на неограничимия потенциал в конфликта между основните персонажи, екипът реши да превърне героя на Кътчър – симпатичният милионер Алън Шмидт, в наивен, дори глуповат хубавец тип "непораснало дете" с мания да се разхожда гол, като с това не позволи ситкомът да се развие в насоката, в която всички сме свикнали да го гледаме (именно поради тази причина, и най-забавните моменти в новите епизоди са тези, в които героинята на Кончата Алонсо – Берта, комуникира по добре познатия ни начин с двамата Харпър).
Е, дали "Двама мъже и половина" ще оцелее и занапред?! Правилната посока е само една и тя е спешно насищане на сюжетната линия с нови персонажи, които да изиграят жизненоважната "спасителна роля" за ситкома, отклонявайки вниманието от пълната идентификация между образите на Джон Крайър и Аштън Кътчър.
В този смисъл, смеем да твърдим (припомняйки си слуховете за евентуалното присъединяване на Хю Лори към екипа), че един образ от типа на Доктор Хаус щеше да е далеч по-успешен от настоящия избор на сценаристите. Представете си колко запомнящ се щеше да е с неповторимите му, наситени с колорит и брутално чувство за хумор реплики, но уви… напразни мечти.
Сега остава само да стискаме палци и да се надяваме, че деветият сезон на "Двама мъже и половина" няма да сложи край на това невероятно удоволствие от смях и приятни емоции, продължило вече повече от осем години – от септември 2003 г.
Спомняте ли си младия Чарли, смутено усмихнатия Алън и онзи широкобузест малчуган Джейк, които ритмичнo припяваха: Men men men men, manly men men men?! Ние – да. С все по-засилваща се носталгия…
