Платформи: PC, PS3, PS4, Xbox 360, Xbox One Жанр: шутър от първо лице Производител: MachineGames Издател: Bethesda
Ако Call of Duty 4: Modern Warfare е своеобразният баща на цялото най-ново поколение шутъри, то едва ли има друга игра, която заслужава да бъде титулувана като "дядото" или направо "патриарха" на жанра от Wolfenstein 3D.
22 години по-късно поредицата се опитва да ни докаже, че в нея все още има хляб и може да се отличи в един жанр, който е по-претъпкан от квартална кръчма в събота вечер. За това обаче след малко, защото
предстои задължителният туториъл
или с други думи - коя е тази игра и за какво се бори главният й герой. За непосветените, Wolfenstein: The New Order ви поставя в ролята на познатия от предната част Би Джей Блазковиц, чийто професионален LinkedIn профил е пълен с квалификации за това колко добър ловец на нацисти е той.
Действието в играта започва през 1946 година, когато нацистите са реализирали обрат в хода на Втората световна война, тъй като са намерили начин да сложат ръка върху технология от друга епоха. Нещата, естествено, се объркват и преди да се усети, Би Джей вече е в плен и на път да се превърне в поредната жертва на режима. Но пък, също толкова естествено, съдбата му дава още един шанс и като истински корав американски боец той е готов да се възползва от него.
По това време нацистите вече са завладели целия свят, което просто дава на Би Джей още повече пушечно месо. И това всъщност е цялата ви работа. Убийте нацисти, открийте скривалището на Съпротивата, убийте още нацисти, потърсете начин за справяне със заплахата и убийте още нацисти. Освен това във всеки един момент от мисията си се чувствайте свободни да убиете още малко нацисти.
Въпросната екстерминация става по два начина
– по традиционния "избий всичко, което мърда" начин или с по-деликатен подход, който залага на незабележимото промъкване и дебненето в сенките. Разбира се, не очаквайте, че дизайнът на играта ви позволява 100% свобода на избора във всяка ситуация - каквото и да твърдят прехвалените прессъобщения и гръмки реклами на обложката, подходът все още си е ограничен от несъвършенствата в дизайна на нивата, програмирането на изкуствения интелект и др.
В света на The New Order това означава, че в някои нива играта ви лишава от цялото въоръжение с изключение на нож, което ви подсказва какво трябва да направите, докато в други враговете ви "виждат" моментално, изключвайки всякакъв друг подход освен фронтална атака.
Докато екшън елементът е повече от предвидим, оказва се, че историята в The New Order не е точно това, което хората навярно очакват. Ние например си мислехме, че това ще бъде шантав шутър, в който избиваш нацисти с неприлично големи оръжия и който изобщо не се взима насериозно. Всъщност това е шантав шутър, в който избиваш нацисти с неприлично големи оръжия и който понякога се взима доста насериозно.
Наистина не можем да кажем, че играта е деликатна или пък прекалено изтънчена, но със сигурност се опитва да направи повече, отколкото само да отбележи с чертичка кутийките, съставящи задължителния минимум за жанра.
Да, в The New Order наистина ще откриете битки с четириноги киборги и хора в огромни роботизирани костюми. Да, определено сюжетът е просмукан от свръхестествени идеи. И, да, някои реплики са наистина стереотипни лафове на коравите мъжкари, които плюят през ъгълчето на устата си. Но това е същата игра, в която се говори за концентрационни лагери, за морално противоречиви медицински експерименти и за социален дарвинизъм.
Наистина много от сцените в The New Order могат да се изиграят без да пускате двата спусъка на геймпада, но за честта на авторите трябва да кажем, че нацистката тема не е толкова опростена, колкото сме свикнали да я срещаме в десетки игри. Все пак най-големият проблем на The New Order е, че
почти нищо в нея не се отличава
особено от масовката шутъри в последно време. Има няколко доста динамични престрелки, няколко интересни локации, доста допълнителна история за най-любознателните, но в по-голямата си част играта просто е една добре смазана машина, която се обляга на традиционните за жанра елементи и ги съчетава по-добре от средния шутър.
Ще ни се да кажем, че поне енджинът е безкомпромисно добър, но всъщност idTech 5 се оказва друг виновник за проблемите. Нестабилност, клипинг, поп-ъп текстури и липса на аудио синхронизация са само част от аудио-визуалните проблеми, които съпътстват The New Order.
Така Wolfenstein: The New Order има своите силни моменти, но почти съумява да заличи добрите впечатления с нереализирания потенциал, който по-скоро ни кара да съжаляваме, че нещо в работата по играта не е било променено навреме.
Все пак, ако искате да видите как еволюира едно класическо заглавие или просто да убиете малко време и нацисти, със сигурност може да откриете и по-лоши варианти.
