Жанр: Real Time Strategy
Година: 2009
Произв./Изд: Relic/THQ
Платформа: PC
Warhammer 40K: Dawn of War сагата, създадена от Relic, започна още през 2004 г. и бързо успя да се наложи като един от лидерите на стратегическата сцена. Без да предлага някаква свръх иновативност, заглавието залагаше на стилна визия, изпипан геймплей, добър баланс и една изключително колоритна игрална вселена с десетилетни традиции.
Ако случайно не знаеш, Warhаmmer 40K изобщо не се е родила в рамките на компютърния гейминг, а е била създадена през 1987 г. като настолна стратегическа игра от легендарното (малко по на запад от нас) студио Games Workshop.
Освен това, с риск да ме понамразиш, защото е възможно да разруша невинните ти представи за света – не по-малко легендарните Blizzard са преписали визуално и концептуално и трите си основни раси от Starcraft именно от света на Warhammer 40K, нещо което неминуемо ще забележиш и в рамките на тук разглеждания Dawn of War 2.
При "Бойния чук" Протосите се наричат Елдари, Зергите – Тираниди, а Маринците... ами на тях дори и името не са им сменили, Маринци са си. Така че, ако някой твой познат отвори дума, че Relic са крали от Blizzard – запуши му устата с това разкритие.
Да не се отклоняваме от темата обаче – оригиналният Dawn of War, както отбелязах, беше една много добра, но сравнително стандартна стратегия в реално време. Която обаче ще остане в историята най-малкото поради факта, че три експанжъна след оригинала си – Winter Assault, Dark Crusade и Soulstorm, предлагаше цели девет коренно различни раси за игра, което си е своеобразен рекорд, откъдето и да го погледнеш.
Всеки очаквал от Dawn of War 2 още от същото, но по-красиво, изпипано и мащабно най-вероятно ще остане жестоко изненадан. Като за начало – задраскай "стандартна".
Новата игра буквално разрушава едно от изконните правила на жанра, валидно още от архаичния му основоположник Dune 2, върху което са изградени повечето RTS-и: Строене на база, събиране на ресурси, построяване на впечатляваща армия, унищожаване на базата на противника.
В Dawn of War 2 макромениджмънтът е почти напълно изваден от уравнението. Тук няма бази, няма събиране на злато и разработване на ъпгрейди. Няма го непрестанното производство на единици, позволяващо ти в даден момент да селектираш с мишката си всичките си налични танкчета и да ги изпратиш напред, пък ако врагът случайно ги избие, няма лошо, ще си направиш нови.
Тук разполагаш с определен брой единици плюс някой и друг герой, които трябва да изпълнят съответната мисия, а от теб се очаква да си ги пазиш старателно, защото въпросните качват нива, подобряват уменията си, можеш да ги екипираш с предмети и артефакти и най-вече се пренасят от мисия в мисия.
Ако някой твой юнит се гътне не само губиш всички усилия, инвестирани в заякването му, но и нямаш класическата възможност да отскочиш до казармите и да си построиш нова единица от същия тип. В името на това далеч по-старателно "отглеждане" на подопечните ти войски, Dawn of War 2 е взела на заем системата за прикриване и разрушаване на прикрития от Company of Heroes.
Всичко това превръща новата игра на Relic в истинско тактическо предизвикателство, приближаващо се по-скоро до популярната някога серия Myth, където е добре да мислиш преди всяко свое действие, защото път назад няма.
Наред с това обаче, играта е изключително динамична, защото буквално от първата минута се хвърляш в екшъна, наместо да си кротуваш, укрепвайки базата. Заради ролевите забежки и факта, че концентрираш вниманието си върху малка група герои, някои западни колеги оприличават Dawn of War 2 дори на екшън RPG и човек няма как да не се съгласи с тях.
Другият голям шок, особено на фона на споменатата по-горе девятка, идва от факта, че в соловата кампания на Dawn of War 2 ще можеш да играеш с една единствена раса – тази на Космическите маринци. Останалите участници от конфликта - Орките, Елдарите и Тиранидите са достъпни само в мултиплейър сраженията и скърмиш играта.
Това може и да се стори като минус на някои, но подобна концентрация на вниманието върху една единствена страна от конфликта е помогнала на Relic да създадат наистина добре замислена и разказана сингъл плейър история, подплатена с особено приятни междинни филмчета и няколко свежи обрата.
Пък и, както всеки фен на стратегическите игри ще ти каже, соловата кампания при тях е единствено предястието към кървавата онлайн сеч.
А мултиплейърът на Dawn of War 2 наистина е изключително приятен, динамичен надъхващ и най-вече – различен, заради фокуса върху микромениджмънта. Подтиква към бърза мисъл и разнообразни тактически прийоми.
Единствена забележка може да се отправи към неособено добре балансираните на този етап страни в конфликта, но това най-вероятно ще се оправи след някой и друг пач. Нека не пропускаме и факта, че след Red Alert 3 това е втора качествена стратегия, позволяваща ти да изиграеш соловата кампания в кооперативен режим, рамо до рамо с някой другар-командир.
На ниво визия и звук нещата са близки до перфектното. Страхотната музика и доброто озвучаване са един вид запазени марки на Relic, но истинският диамант в короната на Dawn of War 2 е графиката. Красива, детайлна, провеждаща играча през множество разнообразни локации и най-вече – доста скромна откъм хардуеърни претенции.
В заключение.. Dawn of War 2 е една нетипична и именно затова – заслужаваща внимание стратегия. Освен ако не си прекалено привързан към строенето на базички и серийното производство на единици – дай й шанс. Личното ми мнение е, че поне до излизането на StarCraft 2 май няма какво да се опре на Бойния чук.
Текст: Александър Бакалов
