Самата идея човек да отиде на най-големия метъл фестивал в света трябва да зрее известно време. Особено за хора, които не са запалени къмпингари и държат да се къпят всеки ден. Също и за онези, които не искат да стоят по много часове наред прави, за да чакат любимата си група. И особено добре да помислят тези, които не обичат да ходят пеш и държат да ползват чисти тоалетни.
Всъщност звучи по-зле, отколкото е в действителност. И узряването на идеята си заслужава. Ако щете, само заради мащаба на събитието. Да си част от нещо "най-голямо" заедно с още 79 999 е страхотно. Да видиш организацията на такова събитие и такива имена в рок и метъл музиката на едно място, оправдава всяко едно евро. Да живееш 3 дни на палатка, заобиколен от любимата музика, далеч не е толкова лошо.
Моята идея зря около 3 години и най-накрая се реших. Участието на група, която може да не видя никога повече, беше повратният момент. Опаковах багажа, стиснах зъби и тръгнах. Бяхме едни от последните, които пристигнахме на 4-ти в 17:30. Опънахме палатката (аз гледах) и забързахме да хванем Helloween. Уви, пътят от къмпинга до сцените не се оказа малко и пропуснахме 2-3 песни. Но по-лошото беше, че веднага след пропускателния пункт вече нямаше място да се мине по-напред. По стара българска традиция, ние намерихме как да стигнем до малко по-ключово място, но все пак беше безкрайно далеч. Това беше моментът, в който разбрах, че трябва да се идва много по-рано, ако искам да съм на прилично разстояние от сцената.
Helloween изпълниха посъкратен вариант на шоуто в София и само след час се прибраха, за да отстъпят място на Blind Guardian. Те също не показаха нещо по-различно от това, което сме виждали на родна земя. Хедлайнерът за вечерта беше единственият и неповторим Ozzy Osbourne, който, смея да твърдя, направи най-добрия концерт на целия фестивал. Противно на очакванията ми, Бащицата беше изумително жизнен, скачаше, говореше невъобразимо количество глупости и се забавляваше истински. Не мога да цитирам сетлист, защото нямаше как да си записвам, но не изпя нито една песен от новия си албум. Поради факта, че е на Wacken за първи път, беше решил да се отдаде на безспорните си хитове от миналото, както и култови неща като Paranoid от времената със Sabbath.
Заприбирахме се, а по пътя можеха да се видят всякакви хора и разнообразно оцветени, аранжирани и украсени палатки и каравани. Всякакви надписи от "Вход: 1 бира" до "3 бири, за който си покаже гърдите". Не се учудвайте, че всичко се измерва в бира, все пак е метъл фестивал, на всичкото отгоре в Германия. Шатри, дивани, танцуващи и пеещи хора на всяка крачка, непрестанно провикващи се "Вакеееен!"... нещо, което не може да се опише. Дори снимка не може да го предаде. Опасенията ми се оправдаха, стигайки до палатката – няма да се спи. Въпреки че бяхме улучили един от най-спокойните къмпинги, музиката и радващите се хора не липсваха.
Виждайки опашката за баните на следващата сутрин, установявам, че в това да си измиеш зъбите и лицето насред поляната с бутилка минерална вода има своя чар. Хапнахме, каквото имаме и се отправихме към концерта на Primal Fear, започващ в 12:00. Ралф ни поздрави с "Добро утро" и ни позабавлява предимно със стари хитове в продължение на един час. След което, решихме, че е време да се разходим из селото. Това толкова култово и световноизвестно село.
Контрастът между изрядно почистени и подредени къщички с изрядно подстригани храсти и дървета, и перфектно окосени ливади и тълпите метъли, минаващи покрай тях, беше зашеметяващ. Всеизвестните баби с фланелки на Вакен си стояха пред къщите, готови да се снимат с всеки, който пожелае. Купихме си мъфини - домашно приготвени, топли мъфини от една такава баба и се отправихме към Metal Place, което е известно "кръчме" с мотото "Добра музика, добра храна и чисти тоалетни". И там не срещнахме други българи, въпреки че уж там им било "лобното място". През цялото време чувахме, че има и други българи, дори виждахме на мониторите да се развява нашето знаме, но така и не засякохме никой друг.
Дойде време да се отправяме към сцената, за да гледаме Judas Priest от по-близо. През това време свиреха Heaven shall burn, които направиха страхотно впечатление с червените си копринени ризи. За концерта на Judas не мога да кажа повече от това, което вече казах за Sofia Rocks 2011. Същият концерт с малко разместен, но не и изменен сетлист, блестящ Халфорд, невероятен концерт. Не ни стигнаха силите да изчакаме Airbourne и Apocalyptica, които трябваше да свирят от 1:45 до 3:00.
Така дойде заветният за мен 3-ти ден. Той бе съпроводен от много разходки из селото и фестивала, като голямо внимание обърнахме на Wackinger. Това е място, където се продават саби, мечове, кожи и въобще всичко свързано с викингите, а продавачите и хората населяващи го са LARP (live action role play) от Средновековието.
Sepultura също бяха за първи път на Wacken, но изсвириха доста нови неща. Наблегнаха на послания към Южна Америка и благодариха на хората от там, както и казаха неща на португалски, които останаха неразбрани от масата. Последва Avantasia – това, за което бях там. Пристрастна съм, това е факт, но съчетанието на Jorn Landе, Michael Kiske и Kai Hansen на една сцена е невероятно. Прибавяйки виновника за това Tobias Sammet и небезизвестните Bob Catley и Oliver Hartmann, Avantasia e като приказка. Нещо, което никога няма да се повтори, не и в този състав, нещо уникално и епично.
След емоционалното изтощение, което остави в мен Avantasia, не бях способна да продължа с концертите без малко почивка, за това Kreator бяха наблюдавани от по-далеч и с питие. По звуците на тълпата съдя, че са се представили чудесно, както винаги, ако се съди по ревютата за техните концерти. След тази почивка бях отново заредена и Motorhead се появиха да посвирят неща от новия си албум. С класическото "We are Motorhead. We play rock and roll" Леми и компания забиха около час и половина.
Последваха Children of Bodom и те със съкратен селтист от този в София. Alexi (вокал, китара), не беше в кондиция, но това не попречи на групата да направи отличен концерт. Това определено може да се докаже с публиката, която стоеше, въпреки поройния дъжд, който се изливаше над главите ни – сякаш някой пусна небесния душ. В последствие се разбра, че този дъжд дори е нанесъл поражения на автомобили и палатки.
Така мокри до мозъка на костите си, изтощени до краен предел и джвакащи в огромни количества кал се заприбирахме към къмпинга, питайки се дали палатката е оцеляла. Там беше. Напълно здрава и уютна.
Преживяването Wacken е нещо, което всеки метъл следва да изпита. Огромно, шумно и не особено чисто място, но някак близко и приятно. Изпълнено с много колорит и емоции, това е преживяване, което остава. И (съвсем лично и на своя отговорност) заявявам, че българската публика е по-добра дори от тази на Wacken!
