"Сблъсъкът на титаните" е неоспоримо доказателство, че продукция с големи очаквания може да се сгромоляса като исполин на глинени крака, макар и с добра промо кампания да подлъже зрителя към IMAX и 3D салона. Компенсацията на Холивуд с поредния приключенски екшън за герои от гръцката митология не закъсня.
"Войната на боговете" (Immortals) навява асоциация с Clash of the Titans и "300" заради визията, баталните сцени и изобщо подхода на продуцентите Джани Нунари и Марк Кантон, разказали подвига на Леонид и неговите верни войни от Спарта, но тук инвестицията от 75 милиона долара е напълно оправдана.
Immortals разказва историята на бруталния и кръвожаден крал Хиперион (Мики Рурк), който изтребва цели села, за да освободи спящите титани. Само те могат да му помогнат да срази боговете на Олимп и цялото Човечество. На пътя му се изправя каменоделецът Тезей (Хенри Кавил), заклел се да отмъсти за смъртта на майка си. Когато виденията на девствената предсказателка Федра (Фрида Пинто, която помним от "Беднякът милионер") го убеждават, че той е ключът към спирането на унищожението, красивият боец спретва малка група от последователи, предизвиквайки съдбата си.
Още преди да стартира реализация, концепцията на филма бе изготвена с идеята да няма звезди. Изключението е Мики Рурк (Mickey Rourke), който след като се завърна в голямата игра с "Кечиста" (The Wrestler), прави не по-малко впечатляваща роля и тук, а героят му Хиперион оспорва лидерската позиция за най-големия злодей в историята на киното.
Хенри Кавил е изключително стабилен в първата си главна роля (чакаме го с нетърпение дори още по-внушителен откъм физика като новия Супермен). Група изгряващи звезди, любимци на тийн поколението, включително Люк Еванс като Зевс, Кейлън Луц (Посейдон) от фентъзи сагата "Здрач" и Изабел Лукас (Атина), нашумяла от Transformers 2, играят боговете и богините на Сингх.
Тук можеше и да желаем повече - до един са млади, а на един бог не му отива старостта, за мъдростта се подразбира. Образът на Стареца пък е поверен на легендата Джон Хърт (The Elephant Man, "Хари Потър и даровете на смъртта"). Разказът на Сингх не е за свят, който зрителя ще припознае като реална историческа епоха - минойската или бронзовата, а идва от въображението на индийския режисьор, което усетихме в пълна степен още с предходния му хит - The Cell.
Филмът обаче не би постигнал ефекта си без уникалните костюми на Ейко Ишиока. Японската дизайнерка отново посяга към Оскара, след като вече грабна статуетката за работата си над "Дракула" на Франсис Форд Копола, а най-облагодетелствуван от нейната фантазия е Мики Рурк, който в почти всяка сцена се появява с нов костюм. Място за Музея на модерното изкуство в Ню Йорк заслужават и облеклата на женските образи.
Около 20 декора правят ефектите на виртуалния свят още по-въздействащи. Всеки един от тях съдържа различен виртуален свят, някои от които с 360-градусова гледка. 4000 художници и техници на три континента са реализирали амбициозната визия и това допълнително засилва внушението за епика.
Без да е натрапчив, саундтракът е достатъчно ефективен, като няма как да пропуснем и впечатляващото македонско хоро за финалните надписи. Със сигурност то ще влезе във фонда на световното филмово наследство, а кой знае - може би и загатва, че третият проект на Джани Нунари и Марк Кантон ще е за Александър Велики.
