Делнична вечер, киното е пълно. Хората са дошли да гледат "Воевода" на Зорница София – един от най-рекламираните и най-добре разпространени български филми за последната година (не че е имало кой знае колко филми като цяло).
"Воевода" е амбициозен проект от такава гледна точка, че се стреми да бъде прекалено много неща едновременно: епична и в същото време нискобюджетна продукция, в която да са вплетени исторически факти и умерена доза художествена измислица, обвити в атмосфера тип The Revenant (Завръщането).
Основният въпрос, който чух много пъти вече, е "Става ли филмът?". Ако наистина сте гледали, знаете, че няма как да се отговори само с "да" или "не". В днешно време киноманите са свикнали един филм да е или провал, или шедьовър, а всичко между двете крайности не заслужава внимание.
Истината е, че "Воевода" има своите добри страни, има и своите слаби такива. От там нататък зависи с какви очаквания сте подходили.
Безспорно е едно – Зорница София е направила филм с много сърце и си личи и от маркетинг кампанията и различните интервюта с нея, че подхожда много лично към проекта. Това, което на мен ми липсваше обаче, е по-голямо задълбочаване в историята.
За съжаление, сценарият се луташе много между различни ситуации – действието така и не се задържа в един времеви период повече от 2-3 минути. Резултатът в моите очи е, че филмът изглежда като сглобен от различни клипове. В случая историята се опитва да покрие голяма част от живота на Румена Воевода, което щеше да се получи доста по-добре като сериал.
Интересен пример за артистичен подход към биографичен филм, макар и коренно различен от "Воевода", имаше Дани Бойл в Steve Jobs (Стив Джобс). Там режисьорът вместо да разказва историята на Джобс от раждането до смъртта му, представи три отделни важни за живота му събития. Зорница София се опитва да направи нещо, което изглежда по-арт, и същевременно да отдаде заслуженото на тази историческа фигура –трудно.
Говорейки за визията на филма, трябва да отбележа, че това, лично за мен, е един от плюсовете на "Воевода". Историческата драма изглежда изключително красиво и е наслада за окото благодарение на заиграването с камерата и фокуса върху дребни детайли от кадъра, както и на прекрасните широкоекранни моменти, които, случайно или не, ми напомнят на Lord of the Rings (Властелинът на пръстените).
За съжаление, клатещата се камера при доста от сцените е също толкова дразнеща, колкото и в холивудските филми, а използването ѝ в т.нар. екшън сцени е прекомерно. Самите те пък са еднообразни. Голяма част от филма представя хайдутите в дебнене в засада и стреляне от храстите. Именно това еднообразие не успя да ме направи съпричастен към съдбата на героите.
За актьорската игра... май беше или хубаво, или нищо? Самата Зорница София в главната роля е точно на мястото си. Това е първият ми "кино сблъсък" с нея и тъй като не бях предубеден, мнението ми е необременено от външни фактори. За съжаление, останалите персонажи нямаха същия късмет. Дали за да се открои главната героиня, или просто заради недобре написан сценарий – единственото име, което успявам да си спомня, е това на Зико Кехая (Александър Алексиев), който далеч не беше от героите с най-много екранно време или роля в историята.
И въпреки негативите, съм сигурен, че филмът е направен с много желание и любов към историческите събития. Очевидно е, че всички хора, които са работили по филма, са дали много от себе си, независимо дали в крайна сметка резултатът ви харесва, или не. И макар да е лесно, не е редно да отхвърляш такъв труд с лека ръка.
Все пак, за да си изградите мнение, на първо място трябва да гледате филма. Може мнението ви винаги да съвпада с това на някой ваш любим критик, киноман, приятел или известна личност, но няма нищо по-добро от преживяването от първа ръка. А какво предстои за българското кино? Продължаваме да очакваме то да се завърне в добра форма, а дали това ще стане...
