Интервю с Трендафил Кръстанов от "Electric Force Crew"
На 2 септември от 16:00 ч. Пловдив ще бъде домакин на тазгодишното издание на фестивала "Sprite Urban Fest". Както вече ви информирахме, фестът излиза за пръв път извън рамките на София и се провежда в още три български града − Бургас, Варна и Пловдив.
За да ви направим съпричастни с атмосферата на събитието, ще ви срещнем с едно от момчетата на отбора по брейк "Electric Force Crew". 21-годишният Трендафил Кръстанов танцува брейк от седем години и е част от отбора от шест. Вижте какво има да ни сподели той за магията на танца и за мотивацията да побеждава в състезания:
Avtora.com: Защо избра да се занимаваш с брейк? Какво те запали?
Трендафил Кръстанов: Една сутрин гледах американската продуцкия "Step up 2" и това беше първия ми контакт с брейк танците. Бях изключително впечатлен от свободата на движението и комплекстното изпълнение, което постепенно доведе до желанието и аз да мога да изследвам границите на това на какво тялото ми е способно. Със сигурност нещото, което винаги ме е вдъхновявало в брейка, е липсата на предел − винаги има нещо ново, което да се научи, и най-хубавото е, че всеки танцьор трябва да пречупи всяко движение
или комбинация от движения по уникален собствен начин. Добрият брейк танцьор трябва да развие не само физиката си, но и креативността си, разбира се, наред с това да
е музикален. Лично за мен, сложната форма и многото нива, на които човек трябва да мисли, да работи и да се учи, създава красотата на този вид танц.
.: Какво е нужно, за да започнеш?
ТК: Единственото нещо, което е абсолютно необходимо, за да можеш да започнеш, е много желание и любов към танца. Отнема много време и тренировки, докато човек
успее да овладее голям набор от движения, и без желание липсва търпението и насладата в това да повтаряш много пъти едно и също упражнение, а и често да падаш. Брейкът
е начин на живот и тези, които се занимават с него, са наистина отдадени − няма бърз и лесен път към успеха. Но ако човек има достатъчно жарко желание, единственото,
което остава, са удобни дрехи и кецове, останалото зависи изцяло от теб и твоята инициация.
.: Талант или добра физическа подготовка и много тренировки?
ТК: И двете. Тук обаче е важно да се отбележи, че има световни шампиони по брейк, които не са били особено талантливи, но са постигнали успех с много труд и тренировки. Естествено е, че баланс между талант и много работа води до непосредствени позитивни резултати, но наистина няма брейк танцьор, който да има много талант и да не влага труд в танца си. Талантът не е достатъчен сам по себе си. Той може да помогне човек да се учи по-бързо, но отново − без тренировки няма резултати.
.: Кое е онова състезание, което няма да забравиш никога?
ТК: Първото ми състезание в чужбина, по точно във Виена. Винаги съм се притиснявал много на сцена и мисълта, че си твърде неопитен и зелен, докато съдиите вече те гледат, противниковият отбор те предизвиква, а публиката тръпне в очакване, ме притесни още повече. Изложих се и представянето ми беше слабо, но от тогава насам станах много по-мотивиран да се справя по-добре. По-важното: казах си, че щом веднъж съм търпял такъв срам на сцена, няма как да стане по-зле от там и мога да градя само нагоре. Тогава преодолях сценичната си треска и до днес излизам пред публика спокоен с мисълта, че знам какво е да се провалиш, но желая и се стремя към това да разбера какво е чувството да успееш.
.: Трябва ли да си "отборен играч", за да се занимаваш с брейк?
ТК: Брейкът в основата си е индивидуален танц. В него няма партньор, не е танц по двойки и това позволява да изградиш собствения си танц по чисто личен, характерен начин. Въпреки това обаче няма брейкър, който да е постигнал успех изцяло на свободна практика. Задължително е да имаш други хора, с които да споделяш танца си. Отборите са като малки семейства, където всеки помага един на друг да подобри движенията си, характера си и работи заедно с другите, за да може всички да направят едно невероятно шоу, което да зарадва публиката и да и прехвърли част от цялата тази енергия, любов към музиката и танца. Да работиш с други често те учи на много повече, отколкото когато се учиш сам. Още повече − дава среда, където човек се чувства разбран. Това е наистина вдъхновяващо и аз лично се радвам, че съм част от отбор с дълга и интересна история.
.: Скачени съдове ли са брейк и хип-хоп културата?
ТК: Разбира се. Всеки по-дълго занимаващ се в сферата на брейк танците е запознат с историята на зачеването му и знае основните елементите на хип-хоп културата. Брейкът е един от четирите основни елемента: МС, DJ, графити и брейк.
.: И има ли брейк култура у нас?
ТК: Докато има хора, които танцуват брейк в България, има и брейк култура.
.: Тази година си част от "Sprite Urban Fest", а мотото на фестивала е Born to be FREEsh. Свободата да изразяваш себе си или дисциплината печелят състезания?
ТК: И двете. Когато съдиите оценяват танца ти, те винаги търсят тази комбинация между чисто изпълнение, сложност на движенията, креативност и музикалност. Колкото
повече от тези един брейк танцьор е овладял и научил, толкова по-големи са шансовете му за победа.
.: Какво предстои за теб и за крюто?
ТК: Още през първите два уикенда на септември ни предстоят участия в "Sprite Urban Fest" − на 2-ри в Пловдив и на 9-ти в София, след което продължаваме подготовка за международни състезания, съответно в Италия и Словения.
