Популярният германски режисьор Вим Вендерс (Wim Wenders) посети България по покана на София Филм Фест, за да присъства на гала прожекцията на новия си филм "Снимки в Палермо", с която бе закрита официалната програма на фестивала.
Режисьорът на хитови ленти като "Париж, щата Тексас" и "Криле на желанието" разкри пред Avtora.com мнението си по редица актуални проблеми и открехна част от завесата на личния си живот.
Митко Попов: Г-н Вендерс, от последната Ви визита в България ни дели една световна икономическа криза. Каква е Вашата прогноза - ще роди ли тя един нов вид независимо кино - нови режисьори, нов жанр?
Вим Вендерс: Знаете ли, по време на криза в миналото всъщност киното е просперирало, защото тогава хората са имали повече въпроси и са се нуждаели от повече отговори. За съжаление, политиците не са тези, които дават верните отговори, а са малцина тези, които се уповават на религиозни постулати.
В крайна сметка, именно киното остава единствената институция, която може да даде реалните, верните отговори. И по време на криза киното винаги е било по-важно от когато и да било друг път. Ето защо например, по време на Голямата депресия в САЩ през 30-те киното е във вихъра си.
.: Наричат Ви с различни имена - от рокер бунтар до изтънчен разказвач на картини. Кое от всичките определения е най-точно в този етап от живота Ви?
Вим Вендерс: Ще ви отговоря с думите на Лу Рийд (бел.ред. бившият фронтмен на Велвет Ъндърграунд участва в последния филм на Вендерс "Снимки в Палермо") - "Рокендролът спаси живота ми". Моят живот се определя в огромна степен от пътуването и по един странен начин най-важната ми професия е да съм пътешественик, животът ми е определен от моята фотография, от това че слушам музика повече от всичко друго, аз пътувам с музиката, летя с нея и карам кола с нея. Разбира се, животът ми е определен от това, че правя филми, но това е само едно от нещата, които го определят като цяло.
.: В книгата си "Усещане за място", казвате че историите Ви са вдъхновени от местата, на които сте били. Като се има предвид, че сте за втори път в България, намерихте ли тук място, което да Ви вдъхнови?
Вим Вендерс: Всъщност да - дори още първия път, когато дойдох тук. Взех един трамвай в София до последната му спирка, без да знам къде точно отивам и попаднах на такова място – обикалях наоколо дълго време и направих много снимки. Иска ми се да мога да го открия отново, защото много ми хареса.
С нетърпение очаквам да изляза извън града – защото това ще са първите ми стъпки извън столицата ви, да видя за първи път част от местата около София. Вероятно след това ще мога да отговоря и по-добре на този въпрос.
.: В България ви определят като култов режисьор - имате фанатични почитатели, включително и сред младото поколение. Как смятате, дали музиката във филмите Ви е част от причината да бъдете толкова харесван?
Вим Вендерс: Музиката определено е част от живота ми и е голямо вдъхновение за правенето на филми и особено, що се отнася до "Снимки в Палермо" не бих могъл да направя филма без подкрепата на много музиканти. Основата му беше нещо като табу във филмите – там можеш да убиеш много хора, но не се предполага да разсъждаваш какво означава смъртта. Това не е така при рокендрола и блуса – има много невероятни рок песни, както и много блус песни, които се занимават със смъртта.
Реших, че ако моите приятели в музиката могат да говорят за това свободно, то аз също мога да поема тази насока и да говоря във филмите си за смъртта. И той беше приет точно така - като рокендрол песен. Голяма част от музиката в него е тази, която ме вдъхнови да го създам още от самото начало.
.: Фронтменът на U2 Боно е сред най-близките Ви приятели. Като се има предвид, че в "Снимки в Палермо" поверихте главната роля на музикант (бел.ред. фронтменът на немската група Die Toten Hosen - Кампино), бихте ли рискували да направите същият опит и с Боно в някой бъдещ ваш филм?!
Вим Вендерс: О, аз отдавна му предложих такъв вариант - да участва в "Хотел за милион долара" – за една от ролите, но в крайна сметка го досрамя и се отказа. И до днес мисля, че постъпи правилно. Все пак той е много повече от рокендрол музикант - на толкова места по света изнася концерти, бори се за политически каузи, до определена степен работата му срещу бедността и СПИН вече е дори по-голяма от неговата рокендрол идентичност. Мисля си, че да се изяви като актьор във филм ще му дойде в повече, защото може да се отрази зле на други далеч по-важни роли, които той вече играе – напълно различни от тази на рок звезда.
.: Предполагам, знаете, че в България с огромен успех преминават концерти под името Buena Vista. Всъщност тяхната голяма популярност до голяма степен се дължи на самия Вас, на Вашия филм "Buena Vista Social Club". До каква степен подобен факт Ви кара да се чувствате удовлетворен?
Вим Вендерс: Смея да твърдя, че дори направих нещо повече от това да ги представя - аз всъщност спасих живота им. Да, би било доста самодоволно от моя страна да кажа такова нещо, ако те самите не го признаваха.
Спомнях си, че срещнах Компай Сегундо няколко години след филма и той си сложи ръката на рамото ми, тогава беше на 94 години, и ми каза: "Вим, това е най-хубавото време от живота ми и аз ти благодаря!". А когато един 94-годишен човек ти казва, че това е най-доброто време от живота му, а ти все още си на 60, ти се струва че си още толкова млад и още много неща могат да ти се случат за в бъдеще.
.: През последните 20 години Европа разруши много граници, от друга страна - техническата революция налага много нови стандарти. Как тези динамични времена влияят на Вас като творец и режисьор?
Вим Вендерс: Правенето на филми е един феномен, определен от времето – за съжаление, можеш да правиш филми, само в твоето време. Например, моето време днес е много различно от това, в което започнах преди 40 години. И аз използвам дигитални технологии, съвременни начини да разкажа историята си, защото се интересувам какво се случва днес, в настоящето.
Не бих могъл да съм твърде носталгичен, защото ако го правя, няма да мога да уловя същността на настоящия момент. Аз обичам да опитвам всяка нова технология или приспособление. Имам всичко – от първият уокмен до последния Ipod – имам огромна колекция от уреди, камери, оборудване за филми и звук. Трябва да си в час със съвремието си, защото иначе губиш правото да говориш за него.
.: Някои видяха посока за независимото кино във филми като "Гомора", в които границата между кино и реалност е почти размита. Очаквате ли тенденция в тази посока или това е по-скоро епизодично явление?
Вим Вендерс: Това размиване на границите се случва вече oт доста време. Всеки филм по собствен начин го прави. Няма филми (с изключение на някои блокбъстъри), които да са пълна измислица, а дори и в документалните продукции има определена доза фантазия. Всеки филм определя пътя между реалност и фантазия – дори когато направих Buena Vista Social Club, мислейки, че стриктно правя документална лента, когато отидох в стаята за монтаж, си дадох сметка, че всъщност съм следвал една въображаема история и това, което се случваше пред очите ми е било истинска приказка. Така че направих филм, който изглежда като документален, но всъщност си е чиста приказка.
Тоест, дори и когато си мислиш, че правиш само едното или само другото, може да грешиш. Така че няма чиста фантазия или чиста реалност - винаги е смесица от всичко това. Да, "Гомора" отиде доста далеч, но мисля, че това е феномен в много филми, особено в независимото кино в Европа, защото европейското кино винаги е съсредоточено в определен район, в определена култура. Усещането за място е основното качество на европейското кино, а във фантазията винаги има голяма доза истина.
.: Имате няколко брака зад гърба си. До каква степен женската красота и любовта Ви вдъхновяват като цяло?
Вим Вендерс: Знаете ли, всъщност и до момента не успявам да поправя факта, че според повечето медии съм се женил три или четири пъти. Всъщност съм го правил само два пъти. Първият път – за актриса (живял съм с две-три актриси), докато не осъзнах, че връзката между режисьор и актриса създава твърде много напрежение.
Нито една от този тип връзки, за които аз знам, не се е оказвала особено успешна. Така че най-накрая погледнах зад камерата и там открих Нат (бел. ред. настоящата му съпруга Доната) - която беше камера асистент и я открих. Признавам си, оттогава работя с невероятни актриси, но никога вече не поглеждам пред камерата.
.: Обичате да разказвате истории. Ако трябва да разкажете историята на Вим Вендерс, как би звучала тя?
Вим Вендерс: О, аз не правя друго, освен да разказвам историята на Вим Вендерс. Дори "Снимки в Палермо" е доста екстремна история, най-вече защото е доста лична. Историята на Вим Вендерс определено е и история за пътя, история за пътешественика. Дори в момента мога да ви разкажа поне 20 такива истории.
Моят голям проблем е не да направя филм и да разкажа история, защото това отнема година – две, моят наистина голям проблем е всъщност какво да не кажа. Защото с всеки филм, който правиш, ти изключваш от него нещо – поне с идеята, че е несъвместимо с нещо друго. И винаги остава място за още и още...
Интервю: Митко Попов
