Вера Млечевска е родена през 1979 г. Завършила е Националната художествена академия в София и програмата "CuratorLab" в университета "Констфак" в Стокхолм. От 2014 г. е докторант към БАН. Тя е съосновател и член на фондацията "Изкуство – дела и документи". Куратор е на много групови и самостоятелни изложби.
Срещаме се с нея по повод изложбата "Open Art Files: Записки и бележки под линия" на фондация "Отворени изкуства".
Avtora.com: Здравейте, Вера. В Пловдив ставаме свидетели на изключителна изложба, която носи името "Open Art Files: Записки и бележки под линия". Защо бележките под линия са ключови за този проект?
Вера Млечевска: Казва се "Записки и бележки под линия", защото изложбата включва множество отделни истории или фрагменти от историята. Например това, че Сашо Стоицов използва пахосмукачка в работния процес, за да рисува елементи от картините си, е един сам по себе си забавен и любопитен факт, но също говори за желанието му да достигне един съвършено равен тон, недокосван от почерка на ръката. Има още няколко такива примери в изложбата, но постигнати с други средства.
Също така разминаването с конюнктурните, стилови и тематични изисквания на художествения живот изолира някои от художниците от изложбения живот. Има няколко такива бележки под линия от 80-те години и самите произведения и автори, за които става дума.
Avtora.com: "Open Art Files" беше част от събитието "НОЩ / Пловдив 2019". Какво се постарахте да представите на публиката в града?
Вера Млечевска: Направих разходка в изложбата и надявам се, публиката научи нещо повече за авторите и тяхното изкуство.
Avtora.com: Колко време беше необходимо за създаването на тази невидима мрежа между авторите? В изложбата има над 50 артисти, които са смислово свързани.
Вера Млечевска: Тази мрежа съществува, без аз да я създавам. В случая аз така я виждам, друг може да види съвсем друго съзвездие от автори. Основно ме водят самите картини, филми, видеа, наративи и през тях правя връзките. Самите образи или произведения "си говорят" или "спорят" едни с други, понякога въпреки авторите им.
Avtora.com: Какво се случва с течение на времето и кои са идеите, които преминават от семе до реализация в творбите на тези автори?
Вера Млечевска: В повечето случаи не мога да кажа, тъй като това, което публиката вижда, е крайният резултат от работата на един художник.
Avtora.com: В някои от съвременните работи мултимедията присъства директно, но каква е нейната роля в създаденото преди три десетилетия?
Вера Млечевска: Струва ми се, че съществува едно желание нещата да се правят сякаш не от човешка ръка в края на 80-те. Например обемите и пространствата, които рисува Мичи Буюклийски, изглеждат направени някак не от човек, Сашо Стоицов успява на направи фоновете си, без да рисува на ръка. А в живописта на Асен Ушев и Михаил Саздов машината е постоянен мотив. Да кажем, съсвършенството на машината и постоянно съизмерване на човешкото и машинното в изображението е връзката с по-късната живопис от 90-те, където някои художници рисуват изображения, заети от екрана – компютърен, телевизионен, кино.
Avtora.com: Променили ли са се търсенията на съвременната публика?
Вера Млечевска: Публиката е изключително разнообразна. Не мога да се ангажирам с една оценка. Всъщност има различни публики, с различна настройка и различна степен на познаване на изкуството. Има доста консервативна публика от хора и такива, които идват да научат нещо и са любопитни.
Avtora.com: Какво предстои за Вас след финала на изложбата на 30 септември?
Вера Млечевска: Започнала съм няколко неща сама и с други хора, които се надявам да завърша. Иначе имам идея за няколко изложби още.
