Специализираното предаване за рок и метъл "Фрактура", с автор и водещ Васко Катинчаров, отбеляза своя десети рожден ден в българския телевизионен ефир. В рамките на едно десетилетие предаването излъчва 520 издания и се утвърждава като една от водещите програми за тежка музика в България.
Авторът и водещ на "Фрактура" Васко Катинчаров разказа за Avtora.com подробности около създаването на профилирано предаване за рок и метъл, най-интересните случки в кариерата си и сподели вижданията си за музикалната ситуация в България и по света.
Avtora.com: 10 години "Фрактура" - какво означава едно телевизионно предаване да има толкова дълъг живот?
Васко Катинчаров: “Фрактура” не е традиционният тип предаване, защото е строго профилирано и е още по-трудно да се задържи толкова време в тв ефира. Факт е, че не е комерсиално и аз самият никога не съм си представял, че един ден ще празнуваме 10 годишен юбилей. През годините е имало няколко критични момента, като на 2 пъти то беше сериозно застрашено от сваляне от ефир. Единият път целият екип в ММ беше “пуснат” в отпуск за шест месеца и не се знаеше дали въобще ще се върнем на работа. После нещата се подредиха и стартирахме нормално. Преди почти 2 години кметът на град Каварна - г-н Цонко Цонев, направи огромен жест към мен и благодарение на него, предаването продължи да съществува. Реализирането на предаване като „Фрактура” не е лесно, защото сме много малък екип и не винаги нещата се получават такива, каквито ни се искат. Компромиси винаги има, но ние следваме правилото да даваме най-доброто, на което сме способни в дадения момент. Всяко едно предаване го правим винаги, като за последно.
Васко Катинчаров и Apocalyptica.
Като си спомниш за началото на предаването, какви чувства те обземат?
Васко Катинчаров: Като се върна назад, спомените ми са прекрасни. Първите ми години в ММ бяха много фенски, защото заплащането ми беше 6 лв на предаване – 24 лв на месец !! Аз бях фенът, който има шанс да прави предаване за други фенове. Голяма част от материалите тогава ги пускахме от VHS касети и имаше много случаи, при които зрители от цялата страна да ми пращат неща от домашната си колекция. Техниката, с която разполагахме, беше много скромна, но тогавашният екип на ММ имаше огромно желание за работа и правеше нещата с много желание. Самият аз не съм си и мечтал някога да бъда водещ по телевизията, като на първите си предавания в ефир, от притеснение излизах с тъмни очила. През 1998 г. от музикална компания Wizard бяха решили да правят рок предаване в ММ и ме поканиха да се пробвам, като водещ. Аз отидох от любопитство, бях страшно притеснен и ето - 10 години вече правя „Фрактура”.
През годините водещите в телевизия ММ се смениха изцяло. Чувстваш ли се като "старо куче", когато става въпрос за професионалната ти работа?
Васко Катинчаров: Наистина аз съм единственият водещ в ММ, който остана от самото начало. Все още има няколко човека от онова време, но всичките те в момента работят зад кадър. Например Гути, която правеше предаването „360”, от известно време е програмен директор на ММ. Не се замислям дали съм “старо куче’, но е факт, че в моя случай натрупаните години (някои от колегите ми викат „чичо Васко”) помагат, защото знам как да излизам от разни ситуации, създадох си добри контакти навсякъде и много добре разбирам механизма на телевизионния пазар. Понякога се замислям, че вече съм на 31 г. и не е далече деня, в който трябва да сляза от екрана. От друга страна, и Ванеса от легендарното Headbanger’s Ball по MTV не беше първа младост, да не говорим за вече покойния Томи Вейнс от VH1. Въпреки възрастта им, те стояха много адекватно на екран и хората имаха респект от тях. Мисля, че и аз имам още време преди пенсия.
Васко Катинчаров с Джоуи ДеМайо от Manowar.
Предвид специализираността на предаването ти - в каква посока се промени световната "тежка" музика през тези 10 години през твоите очи?
Васко Катинчаров: Световната музика претърпя съвсем нормален преход от един тип музика към следващото си ниво. Наблюденията ми сочат, че периодите са през 4-5 години. В последните години се забелязва едно осезаемо връщане към олдскула. Мисля, че хората се умориха от изкуствено създадени “телевизионни” банди и се върнаха към поколението на Iron Maiden, Metallica и Judas Priest. Също така, младите банди се стараят да свирят все по-тежко и бързо, което лично на мен ми харесва. Рокът е за стадионите, а не за телевизията.
Вярно ли е твърдението, че в България рок музиката е по-популярна, отколкото в други европейски страни?
Васко Катинчаров: Спорно е, че в България рок музиката е по-популярна от други европейски страни. Там имат естествена еволюция и това е в реда на нещата. В България нямаме наследственост и оттам страда и цялата ни сегашна музикална сцена. Не е възможно толкова бързо да наваксаме пропуснатото музикално развитие на Запада. Успехът на концертите на Metallica, Kiss, Manowar и много други показва, че българинът има потребност от тази музика и е фен. През комунизма рокът е изразявал бунт към системата и хората са намирали по-специален смисъл в него. Не съм съгласен с твърдението на разни хора, че България е „чалга-държава”. Една проста сметка показва това. На концертите на „Планета” има по 25 000 души при билет от 5 лв. На Iron Maiden имаше 35 000, Kiss – 15 000, Manowar – 14 000, при това на цени от 30 лв. и нагоре за билет. Колко хора биха отишли, ако билетът за тези рок събития беше по 5 лв? Тези цифри показват, че в България има хора, които са наистина фенове на рок музиката.
Ти си взимал интервюта от стотици световноизвестни рок/метъл звезди. Кой от тях ти е направил най-силно впечатление?
Васко Катинчаров: Стотици точно не са, вероятно само моят приятел Васил Върбанов от Тангра Мега Рок може да се похвали с толкова. За да бъдем точни, интервютата ми с големите имена, идвали в България, са 104. Винаги ми е правил впечатление Макс Кавалера, който независимо от статута си на име в цял свят, не е забравил, че идва от бедните квартали и се държи с респект към всички около него. Спомням си и интервюто с Type O Negative, където Питър Стийл ме помоли да му кажа как точно се произнасят нашите букви “Ю” и “Ь”, а той старателно си записваше в един тефтер. Блеки от W.A.S.P. ми каза, че прадядо му е имал дял в Coca Cola, но го е продал в самото начало на компанията. Блеки с усмивка каза, че ако този дял е бил запазен и се е предавал наследствено, сега нямаше да стои пред мен.
Васко Катинчаров и ill Nino.
Как се прави музикално предаване като „Фрактура”, което включва толкова различни по вид рок и метъл стилове? Какви рискове крие това?
Васко Катинчаров: Предаване като „Фрактура” не се прави лесно. Още по-трудно е да отговориш на очакванията на зрителите. Всеки иска различни стилове и винаги има недоволни. Едни искат блек метъл, други само олдскул траш, трети - само чисто нови клипове. Старая се да намирам баланса и да има за всеки по нещо и най-важното е всяко издание на „Фрактура” да е адекватно за момента. Хората понякога не разбират, че за всичко се плащат авторски и продуцентски права и нещата не са като в youtube.com – пускаш и гледаш. Има договорки между телевизията и музикалните компании, които са финансово обосновани. Например, почти всички мениджъри на групи, които идват в България, ни позволяват да снимаме от 1 мин. до 2-3 песни от самия концерт. Има и случаи, като този с Kiss, при който бяха забранили камери на стадиона и продаваха чрез сайта си среща с групата, снимка и билет за концерта им за 870 евро на човек.
Телевизия се прави с рейтинг - как се поддържа рейтинга на „Фрактура”? Правиш ли компромиси със собствените си виждания в името на рейтинга?
Васко Катинчаров: Всички музикални телевизии в България, освен „Планета”, нямат рейтинг, който да е решаващ в съществуването им. Всяка медия определя какъв таргет зрители цели и прави всичко възможно да задоволи очакванията им. „Фрактура” си е спечелила една постоянна аудитория между 15 и 45 години и те знаят, че там ще намерят това, което ги интересува. Ние сме на всеки концерт и правим интервюта и снимаме, каквото ни позволят организаторите. Може би поради тази причина предаването имаше моменти, в които беше най-гледаното шоу по ММ. Компромиси винаги има и аз отдавна съм се абстрахирал от личните си предпочитания относно музиката, която върви във „Фрактура”. За да бъдеш обективен, трябва да надмогнеш фенското в себе си.
Как се отнасяш към забележки и критики, които отправят фенове в интернет?
Васко Катинчаров: Зависи от критиката. Някои са нелепи, като например: “Защо нямаш дълга коса, ти не си истински металист!”, “’Фрактура’ е предаване за хардкор”, “Къде са ти метълските тениски и гривни?”.... Има и много други такива, но съм съгласен с една критика, която е обективна. Това, че в ефир чета не с най-правилната интонация. От друга страна, това по някакъв начин се превърна в запазената ми марка. Странното е, че аз въобще не говоря така, а само чета по този начин.
Васко Катинчаров с Барни Грийнуей от Napalm Death.
Преди известно време написа материал, озаглавен "Пародията, наречена български шоубизнес или защо в България “шоу” и “бизнес”са две несъвместими понятия". Кое те провокира да го напишеш и как оценяваш вижданията които си изложил там с днешна дата?
Васко Катинчаров: Причината за написването на есето беше огромното напрежение, което бях натрупал след смъртта на баща ми през януари 2004 г.. Бях насъбрал негативна енергия, която буквално “излях” в това есе. Аз го написах само за себе си, но впоследствие приятели ме убедиха да го пусна в Интернет. Наскоро го прочетох отново и със съжаление констатирах, че четири години по-късно ситуацията продължава да си бъде все така тъжна с родния шоубизнес.
Има ли скрита истина зад решението твоята група Suffer H да спре да свири? Как така се получи, че вашият басист Петър Съмналиев премина в Gravity Co.?
Васко Катинчаров: Истината е само една и това е, че аз имах нужда да преосмисля заниманията си с групата. В същото време нашият китарист Цецо довърша новата си къща, а и гледа двете си деца. Аз самият в последните две години позагубих стимул да се боря с вятърните мелници в България, а и ходя на работа на още няколко места. Групата не се е разделяла официално и е напълно възможно още утре да се съберем да посвирим заедно. Ние сме си приятели и това е най-важното. Петър напусна защото вече не му се свиреше метъл и Gravity Co. му даде ново поле за пълноценна изява. Той е много талантлив и това си личи от парчетата на групата му.
Ако се върнем към работата ти в телевизията - как реши да правиш популярните тематични рок/метъл нощи? Как приеха в телевизия ММ идеята цяла нощ да се излъчва метъл музика?
Васко Катинчаров: Аз винаги съм искал да пускам, колкото се може повече рок музика в ефира на ММ. Първоначално започнах с „Фрактура”, после дойдоха рок и метъл уикендите. Никога няма да забравя “Black Metal Weekend” и “Brutal Metal Weekend”, които вървяха по 8 часа на ден,, банди като Dimmu Borgir, Emperor, Cannibal Corpse и Napalm Death в 12 ч на обяд. Това сега звучи като някаква легенда. После започнах да правя рок нощи всяка последна събота на месеца. Ръководството на ММ се смени и свалиха от ефир уикендите и нощите. Благодарение на кмета на Каварна, от месец март 2007 нощите стартираха отново, но този път всяка последна неделя от месеца. Помня едно изречение на бившия ни собственик Камен Воденичаров относно най-първата ми метъл нощ през 2002 г. :“Васко има ли някакъв скрит смисъл Black Metal Night да бъде точно на 2-ри февруари?”. Tова си беше чисто съвпадение, а за да бъда честен, точно Камен е човека, който ми разрешаваше да правя неща в ефира, които сега са немислими.
Васко Катинчаров с Ник Холмс от Paradise Lost.
Замислял ли си се над идеята да смениш попрището? Какъв тип предаване, освен „Фрактура” би правил с удоволствие?
Васко Катинчаров: Често съм си мислил с какво ще се занимавам, след като окончателно сляза от екран. На базата на натрупания ми опит мисля, че бих се справил добре като продуцент. Във времето имах и няколко предложения от водещите промоутърски компании да работя за тях, така че и това е вариант. Аз сега работя и като музикален редактор във Военния телевизионен канал, където се пуска основно рок, а и пиша за кино. Извън „Фрактура” бих правил сатирично предаване в много кратка форма с фокус върху забавната страна на живота.
Какъв е в обикновения живот Васко Катинчаров? Как се забавляваш и разпускаш? Кои са важните неща за теб?
Васко Катинчаров: Слушам музика непрекъснато. Тя е съвсем разнообразна, в зависимост от настроението ми в момента. Ходя често на кино и ям суши. Обичам по-тихите места, вероятно защото работата ми е свързана с концерти и много хора на едно място. Обичам да се разхождам и да ходя на гости на семейството на сестра ми. Важните неща за мен са да имам вътрешен комфорт и да се радвам на малките неща в живота. Старая се да бъда щастлив и да се смея възможно по-често.
Как виждаш себе си след 10 години?
Васко Катинчаров: Надявам се да съм удовлетворен от постигнатото до момента. Да бъда щастлив и да имам семейство, две деца и жена, която да ме обича. Понякога си повтарям една мисъл, която ми каза баща ми преди да почине: ”Когато не си в гробищата, винаги има смисъл”.
Интервю: Avtora.com
