Поредицата "Здрач" отдавна е не толкова кино, колкото културен феномен...
Книгите на Стефани Майер сътвориха сравнима с "Хари Потър" мания, подхранвайки напъпилите сексуални фантазии на подрастващите момичета с мечти за мистични лоши момчета със супер сили.
След това дойдоха "Истинска кръв" и "Дневниците на вампира", а с тях - и чудният франчайзинг по темата.
Подобно на създателите на сагата за очилатия магьосник, продуцентите на "Здрач" заложиха на различни режисьори за всеки пореден епизод.
Така стигаме до третата част - "Здрач: Затъмнение", в която на шефския стол, за добро и(ли) за лошо сяда Дейвид Слейд, в чиято постна биография се отличава само Hard Candy - едно от силните заглавия в независимото американско кино за 2005 г.
Ако вече сте фен на поредицата, едва ли има смисъл да споменаваме, че третата книга не се слави с кой знае каква динамика и интересен сюжет. В този смисъл фактът, че филмът задържа вниманието за повече от 2 часа, е достоен за уважение.
И след разочарованието от мудната втора част, "Затъмнение" най-сетне успява да намери добрия баланс между книга и кино, но с изричната уговорка, че става дума за тийн мелодрама с фантастични елементи.
Във филма е доразвит любовният триъгълник между Бела, студенокръвния й любим Едуард и горещия й приятел Джейкъб.
И изглеждащото логично решение да стане безсмъртна се преплита с дилемата между топлия живот в глутницата на върколаците и бляскавата кървава красота на света на вампирите.
Междувременно червенокосата Виктория се завръща да отмъсти за смъртта на любимия си, като прави армия от новородени вампири, застрашавайки не само самата Бела, а и цялото семейство Кълън.
Заплахата убеждава враждуващите видове да обединят сили, докато Едуард и Джейкъб са постоянно на зъби и нокти (буквално) в борбата за сърцето на общата си любима.
Зареден с уважително количество еротизъм, филмът ни потапя и в поучителни тийн дилеми като загубата на девствеността, смисъла на брака и възможността едно крехко девиче сърце да побере любов за двама красавци със супер сили.
Всъщност, ако не броим любовните сцени и обяснения, които са на ръба между сантименталната мелодрама и фарса, изворът на комизъм в лентата е именно сблъсъкът между Едуард и Джейкъб.
Лафовете безпроблемно разсмиват публиката и получават отличен 6 за отрезвяващата самоирония в епичния свят на сагата.
По-различно е положението с екшън сцените, които общо взето представляват размазано тичане в гора и от време на време - боричкане. В името на младата аудитория, в целия филм насилието, болката и смъртта са представени безкръвно, безлично и скучновато.
Операторската работа заслужава наистина висока оценка, особено на фона на специалните ефекти, които са по-скоро разочароващи, с изключение на сърцераздирателния момент на физическа близост между Бела и Джейкъб, докато той е в своята вълча форма.
Въпрос на вкус в "Здрач: Затъмнение" е музиката, но лично на мен ми липсваше пънкарската инди-атмосфера от първата част на сагата, която тук е заместена от симфонични илюстрации на вътрешните терзания на персонажите.
Въпреки това не е лошо присъствието на имена като Florence + the Machine, The Black Keys, Vampire Weekend, обичайните заподозрени Muse и личния ми фаворит: U.N.К.L.E. с With You in My Head.
За накрая оставяме спорната част с актьорската игра, в която най-сетне имаме сериозна възможност за развитие, което Робърт Патинсън, Кристен Стюарт, Тейлър Лотнър успяват да постигнат.
Това важи в абсолютна степен за Кристен, чиято игра до момента беше по-скоро илюстрация на заложената в персонажа й "различност".
В "Здрач: Затъмнение" Бела е доста по-пълнокръвна в своите терзания и като изключим последния не особено убедителен монолог, успява да ни накара да й съчувстваме за това, че се колебае между мистичен секссимвол и напращял смугъл хубавец с пълен комплект плочки на корема и релефна мускулатура.
След всичко казано, може би се очаква обобщение. Такова няма да има. Защото и с него и без него, "Здрач" е фактор - в боксофиса, в индустрията, в сърцата на милионите фенове...
Автор: Елена Пенева, [email protected]
