Леонардо Ди Каприо е един от любимците на Холивуд, фаворит на журналистите, слабост на любителите на киното. Особено активно започва да се говори за него, когато наближи време за така дългоочакваните Оскари. Мрежата е пълна с всевъзможни шеги и колажи, свързани с това, че актьорът все още няма статуетка. Колкото и човек да се опитва да избяга от тези смешки, в един момент просто неволно започва да се забавлява на все по-остроумните и по-забавни шеги. Всъщност това ли е Леонардо? Нечий вманиачен стремеж за награди, скрит зад сини очи и руса коса?
Превъплъщенията му са внушителни и далеч не се изчерпват с "Титаник", "Великият Гетсби" и "Вълкът от Уолстрийт". Още през 1993 г. Леонардо прави роля, която можем да кажем, че е една от най-силните му. Става дума за "Защо тъгува Гилбърт Грейп".
В него Ди Каприо изиграва момче, страдащо от аутизъм. Споделя, че за да се подготви за този образ, се запознава и наблюдава деца, които наистина са в това състояние. Дълго време изучава движенията и реакциите им, за да успее да бъде достоверен в играта си. "Още тогава му се изплъзна Оскарът", ще кажат мнозина.
Тъжно е, че днес се гледа кино с очи за награди. Броят се статуетки, сравняват се постижения. Разбира се, важно е. С наближаването на церемонията безспорно нещо трепва в гърдите на киноманиаците и започват басове, залагания, предположения, разочарования и радости.
Когато говорим за Леонардо, трябва да приказваме в роли, в образи, дори и това да включва забележки или критики. Уди Алън казва нещо в духа на това, че гледането на филми няма да ни направи по-мъдри, създаването на филми няма да ни направи по-добри, но говоренето за кино ще направи и двете.
Дейността на Ди Каприо надхвърля актьорската професия и в известен смисъл е нелепо да мислим за него като за вечния лузър, който се разминава с голямата награда. Година след премиерата на "Титаник" през 1998 г. актьорът създава Leonardo DiCaprio Foundation. Нейната основна идея е да осигури финансиране на компании и проекти, целящи да защитят планетата и нейните застрашени видове.
Актьорът е продуцент на документалния и екологичен филм "Вирунга" (лентата е номинирана за Оскар). През 2015 г. дарява 15 млн. за еко каузи и заявява, че "Унищожаването на планетата ни продължава с темпове, които не можем да си позволим да игнорираме. Наша отговорност е да създадем бъдеще, в което начинът на живот на планетата не може да е за сметка за тези, които я обитават". В началото на 2016 г. актьорът получава "Кристална награда" за "подобряване на състоянието на света" и отново прави дарение.
Тази година множество фенове тръпнат за Оскар за "Завръщането", което обаче никак не е най-великата роля на Ди Каприо. Филмът е радост за очите, внушителни гледки и абсолютна достоверност на обстановката, но има и своите празнини, които пораждат толкова много дебати и спорове.
Е, какво? Ако "Момичето от Дания" тласне безкомпромисната игра на Еди Редмейн до втори Оскар, то това да не би да означава, че Леонардо не е добър? Оскарите са чест, признание, достойно заслужен комплимент за тези, които се докосват до тях, но като цяло са една лъскава формалност в златна обвивка.
Актьорът трябва да бъде движен от любовта към професията (какъвто е случаят и с Ди Каприо). Ако настъпи момент, в който творците работят за Оскар, а зрителите мерят играта в статуетки, то значи настъпва смъртта на киното – това велико воайорско изкуство!
