Гениален роман, който се чете на един дъх, но оставя трайни следи в съзнанието на читателя. "В черупката" не е първата интерпретация на "Хамлет" в съвременната литература, но определено е най-добрата. Иън Макюън за пореден път доказва, че напълно заслужено е определян от критиката като един от най-значимите съвременни автори.
Една майка. Един баща. Един чичо. И едно неродено бебе, което макар и от утробата, прекрасно осъзнава какво се случва. Приликата с "Хамлет" е съвсем умишлена, но разликите правят тази нетрадиционна интерпретация на познатия сюжет толкова интересна. Първо, бащата все още е жив. Второ, майката на бебето съзнателно участва в заговор за неговото убийство. Трето, историята е разказана именно от бебето. То чува. То разбира. И има мнение.Идеята за подобен разказвач може да изглежда противоречива, но още с първите страници Макюън успява да увлече читателите в света на бебето до такава степен, че ще ви е трудно да оставите книгата. Кратък и ярък, "В черупката" буквално се запечатва в съзнанието, като започва, гъделичкайки любопитството, и завършва с изненадваща развръзка. Чувството за тревога нараства постепенно, докато четете, заедно с майсторски изградения съспенс.
Бебето, неволен свидетел на случващото се, възприема себе си като съучастник в заговор, който не може да осуети. Майка му Труди отдавна вече не обича баща му Джон. Всъщност обича брата на Джон, който се казва Клод. Труди и Клод искат да убият Джон. Колебаят се. Обмислят. Лъжат. Междувременно Джон се опитва да си върне Труди. Или поне така изглежда. Бебето, разбира се, е на страната на Джон. То мечтае баща му да се върне. Не разбира какво вижда майка му в Клод.
Но го очаква изненада. Защото Джон изобщо не е толкова наивен, колкото изглежда. Труди не е толкова колеблива. А Клод не е толкова глупав. И основният проблем - по-всичко личи, че нито един от тримата не иска бебето. То очевидно не влиза в плана нито на Труди и Клод, нито на Джон. Факт, който обърква допълнително все още неродения разказвач.
Ако забавните размисли на бебето за световната политика, защото то обича да слуша радио заедно с майка си (не че има голям избор), провокират към това да се замислим доколко нероденото бебе възприема света, а чувствата, които изпитва към невярната си майка, ни връщат към дилемата на Хамлет, липсата на място за детето в света на тримата възрастни е по-ужасяваща дори от замисляното убийство.
Естествено, като реверанс към класиката, оръжието, на което се спират Труди и Клод, е отрова. Мотивът им е наследствената къща, която биха могли да продадат за огромна сума. Дали ще успеят? Дали наистина искат смъртта на Джон? Ще успеели споменът за някогашната любов да разколебае Труди? Има нещо у нея, което напомня за лейди Макбет. Това също изобщо не е случайно. Безволевият на пръв поглед Клод също крие изненади. И няма да ви лъжем - няма да откриете дори една причина да харесате някой от персонажите в тази история. Освен бебето, разбира се.
И точно тук стигаме отново до гениалността на Макюън, който успява да каже толкова много неща с толкова малко думи. И да ни накара да поглъщаме страница след страница, дори когато случващото се ни отвращава, възмущава, ядосва или плаши. Да не забравяме, че "В черупката" е римейк на една от най-драматичните трагедии в световната литература. Финалът няма как да е щастлив, но определено е неочакван.
Ако сте любопитни да научите повече, можете да го направите ТУК.
