Джеймс Бонд се завърна и противно на очакванията, които създаде Quantum of Solace (Спектър на утехата), Skyfall успешно се нарежда сред най-добрите филми за Агент 007 до този момент.
Дори за хората, които не следят франчайза, Джеймс Бонд е едно от емблематичните имена в киното. След пет десетилетия и 23 филма, героят все още има какво да предложи на публиката.
Skyfall е едва трети филм за Даниел Крейг (Daniel Craig) в главната роля. През 2006 г. актьорът пое щафетата от вече поуморилия се Пиърс Броснън (Pierce Brosnan), който започва възхода си с GoldenEye (Златното око).
Макар сред феновете на Бонд да е често срещано мнението, че в началото на 21-ви век героят започва да се изчерпва и да се гледа скептично към включването на Даниел Крейг, последният дава едно добро начало на участието си с Casino Royale (Казино Роял).
След Casino Royale идват и високите очаквания към Quantum of Solace, който обаче се представя под нивото на предшественика си и вероятно занижава в голяма степен летвата за Skyfall.
В крайна сметка многото проблеми около франчайза и скептицизма на киноманите играят малка роля в доброто представяне пред феновете и критиците.
Режисьор на лентата е Сам Мендес (Sam Mendes), който има зад гърба си American Beauty (Американски прелести) и Revolutionary Road (Пътят на промените). Мендес се справя повече от брилянтно със задачата да възвърне силата и славата на Агент 007, като се съсредоточава най-вече върху героя и историята.
Това, за щастие, не е за сметка на визията. По този показател Skyfall е чисто и просто наслада за очите. Всяка сцена, била тя в Истанбул, Лондон или където и да е другаде, е снимана с изключителен вкус и големият екран въвлича зрителите в едно наистина впечатляващо представление.
Актьорите както винаги са на високо ниво, като освен Крейг, разбира се, страхотно впечатление прави основният противник на Бонд в Skyfall – Силва, изигран от носителя на Оскар Хавиер Бардем (Javier Bardem). Макар да се появява доста късно във филма, той е точно такъв, какъвто трябва да бъде негативният герой в един филм за Джеймс Бонд – забавен, непредвидим и брутален, макар и на моменти клиширан – като цяло е истинско удоволствие да го гледаш!
Джуди Денч (Judi Dench), която за пореден път се превъплъщава в ролята на M., издига героинята си на съвсем ново ниво, като тя, подобно на развитието на Бонд, доказва, че персонажите има в каква посока да се развиват, стига с тях да се заеме подходящият екип.
Не може да бъде пропуснато и новото момиче на Агент 007 – невероятно красивата френска актриса Беренис Марло (Berenice Marlohe), която, макар да се представя страхотно в ролята си, има сравнително малко екранно време.
Даниел Крейг безспорно заковава Джеймс Бонд и започва да си тежи на мястото с третото си превъплъщение в героя. Напук на песимистите, актьорът разкрива част от скрития потенциал на героя, като освен забавната му страна, показва и доста от тъмните черти на характера му, скрити зад маската на Агент 007.
С класи над множеството безвкусни екшън приумици, заливащи киносалоните, 23-ят филм за Бонд дава надежда за следващата част и определено прави стъпка напред както за поредицата, така и за шпионския жанр, който в последно време върви по стъпките на уестърните и изкарва все по-малко качествени филми и приходи.
