Романите на Никълъс Спаркс, както и филмите, направени по тях, са истинско море от любов - романтични целувки в дъжда, разходки с лодка, красиви обещания и обречени връзки...
Но не прекалявайте с тях! Могат да имат и токсичен ефект. Както за всичко останало, и тук действа правилото за вярната доза. И все пак... Освен огромното количество захар и всички класически клишета историите на Спаркс предлагат и изобилие от важни послания за любовта.
Събрахме най-ценните и ви ги представяме съвсем натурално – под формата на цитати. Незабравими и вдъхновяващи, каквито са и самите истории.
Dear John / С дъх на канела
"Ще мисля за теб всеки ден. Сърцето ми се свива от страх, че може да настъпи време, когато няма да чувстваш същото към мен и ще ме забравиш.
Затова ето какво измислих: където и да се намираш и каквото и да става в живота ти, в първия ден от пълнолунието - като в нощта, когато се запознахме - моля те, излез навън и погледни луната. Погледни я и си спомни за мен, за седмицата, която прекарахме заедно, защото независимо къде съм и какво става в живота ми, аз ще направя същото. Щом не можем да сме заедно, можем поне да споделим тази вечер и можем да го правим до края на живота си."
"Но научих, че човек може да превъзмогне всичко, въпреки че му изглежда невъзможно. С времето мъката... става по-поносима. Може да не си отиде напълно, но вече не блокира съзнанието ти."
The Wedding / Един ден, един живот
"Колко хора получават този шанс - човекът, когото обичаш, да се влюбва в теб отново и отново?"
"И се надявам във всеки безценен миг да казвам или да правя нещо, което ще те убеждава, че никога не съм обичал никого толкова, колкото обичам теб."
Safe Haven / Сигурно убежище
"Любовта не означава нищо, ако не си готов да поемеш ангажимент. Трябва да мислиш не само за това, което искаш ти, но и за това, което иска другият. Не само сега, но и в бъдеще."
"Вярвам, че в живота на всеки идва един непреодолим момент на промяна, на поредица от обстоятелства, които изведнъж променят всичко."
The Notebook / Тетрадката
"И научих онова, което знае всяко дете. Че животът ни е просто съвкупност от отделни малки животи, всеки с дължината на един ден.
Че всеки ден ние трябва да откриваме красотата на цветята и поезията и да говорим на птиците. Че денят, през който сме се радвали на мечтите си, на залезите и прохладните ветрове, не е пропилян.
И най-важното - аз научих, че смисълът на живота е да седиш на някоя пейка край древна река, положил ръка върху коляното на любима жена." 
"Седим мълчаливо и наблюдаваме света около нас. Отне ни цял живот, за да се научим да правим това.
Изглежда само старите хора умеят да седят един до друг, да не си говорят и въпреки това да се чувстват щастливи. Младите, забързани и нетърпеливи, винаги се чувстват длъжни да нарушат мълчанието. И напразно, защото тишината е съвършена. Тишината е свещена. Тя сближава хората, защото само онези, на които им е хубаво един с друг, могат да седят заедно, без да разговарят. Просто един парадокс."
The Best Of Me / Най-доброто в мен
" - Защо си толкова убеден, че ще ме видиш отново, животът може да не ни срещне пак. След години ти може да си на единия край на света, а аз - на другия. Можем да се озовем и в един град, но ти да минеш по десния тротоар, а аз - по левия, взирайки се във витрините, претрупани с шоколад.
- Единственото, което знам, е, че винаги срещаме отново хората, които сме обичали преди, виждаме ги... поне още веднъж.
- Ти и аз ще се намираме във всеки живот, нали?
- Ще бъде трудно, не обещавам, но ще те търся във всеки следващ живот. Да, в някои не ще те намирам, но пък в други ще бъдеш любовта на живота ми..."