Upperdog е лентата, с който беше открито четвъртото издание на фестивала "Северно сияние". Освен норвежкия филм, чийто режисьор е Сара Йонсен (Sara Johnsen), тазгодишната програма на феста включва и други заглавия от Скандинавия и Прибалтика, които си заслужава да видите.
"Северно сияние" е фестивал, който предлага не само приятно разнообразие от американските продукции, но и интересна селекция от филми, успели да привлекат вниманието на зрителите и критиката по цял свят. И ако досега не сте се докосвали до очарованието на северното кино, ви се предоставя прекрасна възможност да го направите.
.jpg)
Лентата, с която беше открит фестивалът, е норвежкият филм "Да захапеш кокала" (Upperdog). Той е отличен с пет награди "Аманда" на Норвежката филмова академия. Сценарист и режисьор на лентата е Сара Йонсен (Sara Johnsen). Първият пълнометражен филм на Йонсен Vinterkyss (Kissed by Winter) й носи същото отличие в категорията за дебют.
Всъщност Upperdog не е нов филм, той излиза през 2009 г. и още тогава постига изключителен успех. Причината за това вероятно е колкото в изключително добре подбрания актьорски състав, толкова и в начина, по който е разказана историята. Всеки киноман е гледал поне един филм, в който важи принципът "не е важно какво, а как". В случая с Upperdog всъщност и двете неща имат еднакво значение, но той определено е от филмите, чийто сюжет разглежда проблеми, към които е много важно да се подходи по правилния начин. Сара Йонсен е успяла да намери идеалния баланс между драматичното и комичното, разказвайки история, която лесно би могла да бъде превърната в мелодрама или пък напълно лишена от сериозност. Резултатът е Upperdog - филм, който ще ви разсмее повече пъти, отколкото ще ви натъжи, но и ще ви накара да се замислите.
В Upperdog се преплитат няколко истории - на пръв поглед напълно отделни, които в един момент се свързват помежду си, правейки филма цялостен. И отвореният финал не променя този факт. Яне и Аксел са китайски сирачета, разделени от осиновителите си в Норвегия, където порастват без да се познават. И докато Яне е сдържана, изключително внимателна и работи в ресторант, брат й е арогантен, преуспял млад мъж, който след като се разделя с приятелката си, се връща да живее с родителите си. Свързващият елемент е полякинята Мария - приятелка на Яне, която работи едновременно и в ресторанта, и като домашна помощница в дома на богатите осиновители на Аксел. От една снимка, която вижда при малко неловкото си запознанство с него, Мария разбира, че Аксел е брат на Яне. И, естествено, бърза да й каже. Яне обаче не иска да се среща с него и не желае той да разбира за нейното съществуване. Успоредно с техните взаимоотношения, проследяваме и историята на войник от Афганистан, който след края на службата си се мести в Осло, за да учи в университет. Да продължи напред с живота си обаче не е съвсем лесно, заради една снимка, направена от журналистка по време на службата му и заради случилото се по време на акцията, когато е направена снимката.
Ролята на Мария, която очарователно обърква всичко, като се влюбва в Аксел и в крайна сметка му разказва за сестра му, е поверена на полската актриса Агнешка Грочовска (Agnieszka Grochowska). Ако името й ви звучи познато, не е случайно - на нея е поверена и една от ролите в номинираната за Оскар военна драма In Darkness на Агнешка Холанд. Партнират й Херман Сабадо (Hermann Sabado) и Мадс Сьогард Петерсен (Mads Sjøgård Pettersen).
Останалите заглавия, включени в програмата на "Северно сияние", са не по-малко интересни. Сред тях са шведската комедията Farsan (Азиз Нахута) на режисьора Йозеф Фарес (Josef Fares), когото вероятно свързвате с може би най-известния му у нас филм Kopps (Ченгета), и финландският документален филм "Място за пушене" на режисьора Юка Каркаинен. Към останалите заглавия, които ще ви оставим да откриете сами в програмата на фестивала, се присъединяват и седем късометражни филма, спечелили завиден брой международни отличия.
Без значение дали се интересувате от "северно" кино, или никога преди не сте попадали на него, определено си заслужава да отделите малко време, за да видите Upperdog и останалите филми, включени във фестивалната програма не само защото са различни от холивудските продукции, а и защото имат какво да ви кажат.