Т. нар. скитско злато от Крим беше доставено в Украйна. „В момента камион с 2694 килограма културни ценности, известни като „скитско злато“, е влязъл на територията на Киево-Печорската лавра“, се казва в изявление на Държавната митническа служба на страната. Колекцията е предаден на Националния музей на Украйна.
„Съкровищата на Крим се върнаха в Украйна от Нидерландия! След почти 10 години премеждия, артефактите от четири музея на Крим, които бяха представени на изложбата „Крим: Златото и тайните на Черно море“ в Амстердам, се върнаха в Украйна“, съобщиха от музея.
Златните артефакти бяха изпратени през 2013 г. за изложба в Държавния музей на Бон, Германия, а на следващата година изложбата посети и Нидерландия. След анексирането на полуострова от Русия обаче музеите в Крим и Министерството на културата на Украйна едновременно предявиха претенции да получат обратно експонатите и започна съдебна битка. Тази година Върховният съд на Нидерландия постанови, че скитското злато трябва да бъде върнато на Украйна, а не на Крим. При това ще бъдат опростени дългове за съхранение на артефакти, натрупани в продължение на девет години.
Междувременно директорът на Кримския централен музей на Таврида Андрей Малгин нарече предаването на колекцията от скитско злато в Украйна изземване на част от културното наследство на Крим.
Паралелно с това дипломатически скандал, свързан с исторически паметници, разтресе Гърция. Министър-председателят на Великобритания Риши Сунак отмени планирана среща с гостуващия в Лондон гръцки премиер Кириакос Мицотакис. Според гръцки правителствени източници срещата е била отменена заради позицията на Мицотакис, който в скорошно интервю за Би Би Си заяви намерението си отново да постави въпроса за връщането на мраморни фризове от Партенона, които се съхраняват в Британския музей в Лондон.
Ето как гръцкият премиер реагира на отменената среща: „Изразявам разочарованието си от това, че британският премиер отмени планираната ни среща няколко часа преди тя да се осъществи. Гърция и Великобритания са свързани с традиционни връзки и рамката на двустранните ни отношения е изключително широка. Позициите на Гърция по въпроса за скулптурите от Партенона са известни. Надявах се да имам случай да ги обсъдя и с британския си колега, заедно с големите предизвикателства на международната обстановка: Газа, Украйна, климатичната криза, миграцията. Който вярва в правилността и правотата на позициите си, не се страхува никога от обмяна на аргументи“.
Скулптурите от античния храм на богинята Атина, които днес се намират в Британския музей, са свалени от Партенона и на практика откраднати в началото на XIX в. от британския посланик в Османската империя лорд Елгин. През 1816 г. британският парламент откупува релефите от лорда и ги предоставя на Британския музей, където се намират и до днес. Гърция се опитва да си върне мраморните артефакти от 1983 г.
Във връзка със създалото се напрежение от „Даунинг Стрийт“ беше разпространено изявление, в което се казва, че „отношенията между Обединеното кралство и Гърция са изключително важни", а вицепремиерът е бил на разположение да се срещне с гръцкия премиер, за да обсъдят други важни теми: "От сътрудничеството ни в НАТО и посрещането на общите предизвикателства като незаконната миграция до съвместните усилия за разрешаване на кризата в Близкия Изток и войната в Украйна".
Очевидно обаче за гърците всички теми са еднакво важни. Както изглежда, и гърците, и украинците добре са научили урока, че без минало няма бъдеще! Защо обаче българските власти мълчат и не смеят да поискат безценните паметници, съхранявани от различни музеи по света? Както е известно, един от безценните паметници на българската история е т. нар. Лондонско четвероевангелие на Иван Александър, което също е бил сред експонатите на Британския музей, а от 1973 г. е част от Британската библиотека. То напуска България след падането на Търново под османско робство през 1393 година и е изнесено в Молдова, където е откупено от молдовския владетел Александър Добрия. През 17. век луксозният средновековен ръкопис е дарен от молдавските князе на светогорския манастир „Свети Павел“, а от там 1837 г. попада в ръцете на английския барон Робърт Кързън. По негови думи то му е подарено от самия игумен при посещение в манастира заедно с Видинското евангелие. Скъпоценният паметник остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата му сбирка от книги на Британския музей в Лондон.
„Съкровищата на Крим се върнаха в Украйна от Нидерландия! След почти 10 години премеждия, артефактите от четири музея на Крим, които бяха представени на изложбата „Крим: Златото и тайните на Черно море“ в Амстердам, се върнаха в Украйна“, съобщиха от музея.
Златните артефакти бяха изпратени през 2013 г. за изложба в Държавния музей на Бон, Германия, а на следващата година изложбата посети и Нидерландия. След анексирането на полуострова от Русия обаче музеите в Крим и Министерството на културата на Украйна едновременно предявиха претенции да получат обратно експонатите и започна съдебна битка. Тази година Върховният съд на Нидерландия постанови, че скитското злато трябва да бъде върнато на Украйна, а не на Крим. При това ще бъдат опростени дългове за съхранение на артефакти, натрупани в продължение на девет години.
Междувременно директорът на Кримския централен музей на Таврида Андрей Малгин нарече предаването на колекцията от скитско злато в Украйна изземване на част от културното наследство на Крим.
Паралелно с това дипломатически скандал, свързан с исторически паметници, разтресе Гърция. Министър-председателят на Великобритания Риши Сунак отмени планирана среща с гостуващия в Лондон гръцки премиер Кириакос Мицотакис. Според гръцки правителствени източници срещата е била отменена заради позицията на Мицотакис, който в скорошно интервю за Би Би Си заяви намерението си отново да постави въпроса за връщането на мраморни фризове от Партенона, които се съхраняват в Британския музей в Лондон.
Ето как гръцкият премиер реагира на отменената среща: „Изразявам разочарованието си от това, че британският премиер отмени планираната ни среща няколко часа преди тя да се осъществи. Гърция и Великобритания са свързани с традиционни връзки и рамката на двустранните ни отношения е изключително широка. Позициите на Гърция по въпроса за скулптурите от Партенона са известни. Надявах се да имам случай да ги обсъдя и с британския си колега, заедно с големите предизвикателства на международната обстановка: Газа, Украйна, климатичната криза, миграцията. Който вярва в правилността и правотата на позициите си, не се страхува никога от обмяна на аргументи“.
Скулптурите от античния храм на богинята Атина, които днес се намират в Британския музей, са свалени от Партенона и на практика откраднати в началото на XIX в. от британския посланик в Османската империя лорд Елгин. През 1816 г. британският парламент откупува релефите от лорда и ги предоставя на Британския музей, където се намират и до днес. Гърция се опитва да си върне мраморните артефакти от 1983 г.
Във връзка със създалото се напрежение от „Даунинг Стрийт“ беше разпространено изявление, в което се казва, че „отношенията между Обединеното кралство и Гърция са изключително важни", а вицепремиерът е бил на разположение да се срещне с гръцкия премиер, за да обсъдят други важни теми: "От сътрудничеството ни в НАТО и посрещането на общите предизвикателства като незаконната миграция до съвместните усилия за разрешаване на кризата в Близкия Изток и войната в Украйна".
Очевидно обаче за гърците всички теми са еднакво важни. Както изглежда, и гърците, и украинците добре са научили урока, че без минало няма бъдеще! Защо обаче българските власти мълчат и не смеят да поискат безценните паметници, съхранявани от различни музеи по света? Както е известно, един от безценните паметници на българската история е т. нар. Лондонско четвероевангелие на Иван Александър, което също е бил сред експонатите на Британския музей, а от 1973 г. е част от Британската библиотека. То напуска България след падането на Търново под османско робство през 1393 година и е изнесено в Молдова, където е откупено от молдовския владетел Александър Добрия. През 17. век луксозният средновековен ръкопис е дарен от молдавските князе на светогорския манастир „Свети Павел“, а от там 1837 г. попада в ръцете на английския барон Робърт Кързън. По негови думи то му е подарено от самия игумен при посещение в манастира заедно с Видинското евангелие. Скъпоценният паметник остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата му сбирка от книги на Британския музей в Лондон.
