Всеки концерт на Уикеда удря тавана, но когато има повод, нещата около Ерол и компания просто се случват, както всички ги искат - брутално като алкохолен делириум и лежерно като походка в горещ следобед едновременно.
Рожденият ден на столичния клуб Pork Pie на 15 юни съвпадна с размирни времена по улиците на София и се оказа перфектен шанс за разпускане в началото на лятото на едно заслужено недоволство.
Всеки път Уикеда свирят със същия ентусиазъм, както преди десетина години, когато "А ние двамата с Боби пием кафе" нямаше музикално обяснение по радиата, но пък за сметка на това кънтеше от всякакви подземни заведения и кина, обърнати на клубове.
При тези обстоятелства в петъчната вечер "Сканархия" звучи точно на място; "Мариана" е представена с прахосническо предложение за пушене на кафе; "Улица Тинтява" - както винаги жива класика от ранния неокласицизъм на късния преход, и "Няма да се дам" - за всички, които откриват себе си в това.
През цялото време авторската музика прелива в своеобразни хрумвания от Seek & Destroy на Metallica, през взривно Killing in the Name на Rage Against the Machine, Hey Jude на The Beatles и Break on Through (To the Other Side) на The Doors.
Към всичко това e прибавен българският олдскуул гений, пресъздаден в кавъри на "Най-щастливият ден" на Контрол или "Няма бира" на Подуене блус бенд. За Уикеда нещата изглеждат отвсякъде завършени, защото феновете винаги усещат и оценяват респекта между заслужилите народни артисти.
Без съмнение, ако има таван за музикантите в България, групи като Уикеда отдавна са разбили покрива и надничат извън кутията. Ако командата на Ерол се развиваше при нормални условия и в нормална държава, вероятно щеше да направи много повече, но вместо това те са тук и затова заслужават респект, който феновете им отдадоха по най-шумния възможен начин.
