На 25 септември 2006 една от най-великите рок групи на последните десетилетия, U2, отпразнува своя 30-годишен юбилей.
На тази дата през 1976 бъдещият барабанист на U2, Лари Мълън Джуниър (Larry Mullen Jr), тогава на 14 години, закача обява на таблото в училище, гласяща “барабанист търси музиканти за нова група”. На обявата отговарят общо 6 момчета, които едвам успяват да се натъпчат в кухнята на Лари: бъдещият Bono - Пол Хюсън (Paul Hewson), все още по-известният като Дейв Евънс (Dave Evans) китарист The Edge, брат му Дик, бъдещият басист на U2 Адам Клейтън (Adam Clayton), който е и най-възрастният в компанията, и приятелите на Лари Айвън МакКормик и Питър Мартин.
За около ден групата се казва The Larry Mullen Band, а после се прекръства на Feedback. МакКормик и Мартин напускат почти веднага, а след 18 месеца усилени репетиции, групата си сменя името на The Hype и свири популярния тогава пънк. Фактът че никой, с изключение на Лари, не е можел да свири особено добре на каквото и да е, изобщо не представлявал пречка и през 1978 The Hype се явяват на конкурс за млади таланти в Лимърик, който печелят.
Там ги забелязва продуцент от CBS Records, който им предлага студийно време, за да запишат демо. Горе-долу по същото време Дик Евънс напуска групата, която пак си сменя името, за да остане в историята с него – U2.
Произходът и значението са неясни – някои твърдят, че е взето от името на шпионския самолет U-2, други – че е някакъв формуляр за безработни, а трети – че просто било избрано от списък с 10 имена, предложен от басиста Клейтън, който по онова време е бил и мениджър на групата. Във всеки случай, Bono е споделял в Шоуто на Лари Кинг, че не харесва името особено.
През май 1978 Пол МакГинес (Paul McGuinness) става мениджър на групата, за да остане такъв и до ден днешен. 
Един от най-сполучливите имитатори на Bono с истинския Paul McGuinness
През 1979 излиза (само в Ирландия) първият сингъл на групата, “U2-3”, който се качва директно на първо място в класациите в страната. В началото на 1980 излиза "Another Day", а преди това – през декември 1979 U2 свирят първото си международно шоу в Лондон.
През март 1980 U2 подписват договор с Island Records и по-късно същата година издават първия си международен сингъл - “11 O'Clock Tick Tock”, и дебютния си албум “Boy” с първия истински хит на групата “I Will Follow”, който свирят по концерти и до ден днешен.
Останалото, както се казва в клишето, е история.
Следват албумът “October” от 1981, като по това време групата едва не се разпада по религиозни причини. По онова време Bono, The Edge и Лари са членове на християнската група Шалом и се чудят дали рокендролът и религията са съвместими.
В крайна сметка рокендролът печели и тримата членове на U2 прекратяват религиозните си занимания и се отдават на музиката. През 1983 издават третия си албум - “War”, от който най-големите хитове са “Sunday Bloody Sunday” и “New Year's Day” - коментари на злободневни събития от онова време – кървавото клане в Северна Ирландия и стачките на профсъюза Солидарност в Полша, съответно.
Мнозина, особено в САЩ, възприемат “Sunday Bloody Sunday” като призив в подкрепа на ИРА и често по време на концерти почитатели хвърлят пари по сцената. Това кара Bono да започва песента с репликата “това не е бунтовна песен”, а на паметния концерт в Колорадо, увековечен във филма “Under a Blood Red Sky: Live at Red Rocks” скандира и “fuck the revolution”.
През 1984 U2 се събират с продуцентите Брайън Ино (Brian Eno) и Даниел Ланоа (Daniel Lanois), с които ще работят по много от следващите си албуми, и издават “The Unforgettable Fire” - албум, в който има по-малко политика и повече музика, въпреки че именно от там е сингълът “Pride: In the Name of Love”, посветен на Мартин Лутър Кинг. В неотдавна издадената и в България книга “Bono: изповеди”, фронтменът на U2 споделя, че точно тази песен е можела да му коства живота, след като по време на турне в южните щати на САЩ групата получила заплаха, че ако изпълнят песента, ще умрат. “Затворих очи и започнах да пея”, разказва Bono. “Когато ги отворих, видях, че Адам е застанал пред мен.”
През 1985 хиляди присъстващи на Уембли и милиарди зрители пред телевизора гледат концерта Live Aid и виждат как Bono измъква от публиката непознато момиче и танцува с него по време на песента “Bad”. Въпреки че останалите членове го критикуват, че е пропилял ценно време и не е изпял “Pride”, това остава един от най-запомнящите се моменти от целия концерт, на който участват и мега звезди като Queen и David Bowie. Миналата година момичето, с което Bono е танцувал, каза, че всъщност той й е спасил живота, защото тълпата щяла да я смачка, ако той не я е издърпал отвъд загражденията.
U2 на Live Aid, 1985 г.
Същата година списание “Rolling Stone” обявява, че U2 са “групата на 80-те”, защото “за мнозина те са се превърнали в една от най-значимите групи, ако не и единствената най-значима група”.
През 1986 U2 тръгват на турнето “A conspiracy of hope” в подкрепа на Амнести Интернешънъл, заедно със Sting, Браян Адамс, Лу Рийд, Питър Гейбриъл и др.
Някъде по това време Bono и съпругата му Алисън посещават Централна Америка, която по онова време е раздирана от партизански войни и конфликти. Bono описва впечатленията си в песента “Bullet the Blue Sky”, която е включена в следващия албум на групата “The Joshua Tree” от 1987. От него е и абсолютния хит “Where the Streets Have no Name”, посветен на Африка, видяна през погледа на Bono и жена му, докато работят като доброволци в лагер за бежанци в Етиопия.
“The Joshua Tree” заема първите места в класациите от двете страни на океана и печели награда Грами за най-добър албум и за клипа на “Where the Streets Have no Name”. Освен двете споменати песни, от него излизат и синглите "With or Without You" и "I Still Haven't Found What I'm Looking For", които също се превръщат в тотални хитове. Списание “Time” слага U2 на корицата си и ги обявява “за най-горещия рок”, а те тръгват на суперуспешно турне по напълно разпродадени стадиони из целия свят.
На следващата година излиза “Rattle and Hum” - двоен албум и документален филм за “The Joshua Tree Tour”. Освен концертни изпълнения от турнето, в албума има и няколко нови песни, сред които “Desire”, “Angel of Harlem” и дуета с BB King “When Love Comes to Town”. За пореден път U2 правят политически коментар – този път по темата с апартейда в Южна Африка с песента “Silver and Gold”.
През 1988 и 1989 тръгват пак на турне - Lovetown Tour, със специалното участие на BB King и обикалят главно Азия и Австралия, за да завършат с няколко концерта в Point Depot в родния Дъблин в края на декември 1989.
U2 се затварят в студио за близо 2 години и през ноември 1991 издават "Achtung Baby" – албум, който няма почти нищо общо с U2 от миналото десетилетие и на моменти е доста повлиян от денс музиката. Политически послания в него няма, но за сметка на това от него излизат страхотни хитове като “One” “The Fly”, “Even Better than the Real Thing”, “Mysterious Ways” и “Who's Gonna Ride Your Wild Horses”.
През 1992 и 1993 U2 потеглят на “Zoo TV Tour”, заедно с трабант, телевизионна станция, танцьорки на кючек и новите въплъщения на Bono - The Fly, Mirror-Ball Man и Mister MacPhisto. По време на нечуваното и невижданото дотогава шоу, Bono сменя екстравагантни костюми с обувки на платформи, рога и червило, звъни в Белия Дом, Бъкингамския Дворец и си поръчва пица и такси и прави директни сателитни връзки с разкъсваното от война Сараево. В безброй интервюта му се налага да обяснява, че шоуто е ироничен поглед към крайностите на рокендрола. 
U2 на Таймс Скуеър, Ню Йорк, 1992 г.
За безкраен ужас на рокендрол феновете на U2 от старата гвардия, следващите 2 албума на групата Zooropa (1993) и Pop (1997) са още по-денс и поп, но привличат по-младото поколение. Ироничният поглед към поп културата е тотален по време на първата пресконференция за излизането на Pop, дадена в супермаркет от американската верига за евтини и не особено качествени стоки K-Mart. Първият сингъл от албума, “Discotheque”, втрещява по-традиционно настроените почитатели на групата и със заглавието си, и с денс звученето си, и с клипа си, в който четиримата са облечени като Village People.
През май 1997 U2 пак тръгват на световно турне, Popmart Tour, което е още по-екстравагантно и разточително от предишното. Мултимедийните екрани и огромната сцена са пак налице, но този път са допълнени от гигантска жълта светеща арка, коктейлна маслина, забодена на огромна клечка за зъби и, разбира се, въртящият се огледален лимон, от който групата излиза на сцената в началото на всеки концерт. Въпреки умопомрачителните разходи и честите технически проблеми, сред които и отказът на лимона да се отвори, след който групата трябва да появи на сцената по по-общоприет начин, турнето се превръща във второто най-печелившо за годината след това на Rolling Stones. 
Сцената на Popmart Tour
През 1998 U2 издават сборен албум с най-доброто "The Best of 1980-1990", а през 2000 - “All That You Can't Leave Behind”. Албумът бележи завръщането на U2 към рокендрола и им носи награди Грами за най-добър рок албум на годината и запис на годината в две последователни години.
През 2001 U2 поемат на турне, “Elevation Tour”, което, за разлика от предишните екстравагантни ексцесии, е направо скромно като визия и сцена. През октомври 2001 U2 са първата група, която се осмелява да изнесе концерт в Ню Йорк след терористичните атаки от 11 септември и концертът им в Медисън Скуеър Гардън се превръща в покъртително събитие.
През 2002 издават втори сборен албум "The Best of 1990-2000".
Междувременно Bono отново се захваща с активизъм и борба с бедността в Африка. Среща се с политици и икономисти от всякакъв калибър, включително Тони Блеър и Джордж Буш, разменя чифт очила срещу молитвена броеница с предишния папа, Йоан Павел II, държи реч пред общото събрание на ООН и усилено лобира за отмяна на дълговете на африканските страни. Списание "Time" го слага на корицата си и задава въпроса “Може ли Bono да спаси света?”. Клюки и слухове редовно спрягат името му като номиниран или направо носител на Нобеловата Награда за Мир вече години наред.
Bono и президентът на САЩ - Джордж Буш
Въпреки страничните си занимания, Bono не изоставя музиката и през 2004 излиза “How to Dismantle an Atomic Bomb”. Първият сингъл от него, “Vertigo” е използван като реклама на MP3 плейъра на Apple, iPod, и се превръща в голям хит. Apple използват случая и пускат специален колекционерски iPod в черно и червено и с автографите на четиримата от групата, както и всички албуми и сингли за продажба в онлайн магазина си за музика iTunes.
През 2005 U2 са пак на турне по света, като пътьом откриват и гигантския благотворителен концерт Live8 през юли в Лондон.
През февруари тази година получиха 5 награди Грами – за албум на годината, песен на годината, най-добър рок албум и рок изпълнение и най-добра рок песен.
Турнето им все още предстои да приключи официално в Австралия, Нова Зеландия, Япония и Хавай, а слуховете упорито твърдят, че работят с Рик Рубин по нов албум.
