Два месеца и осем епизода след началото на "Стъклен дом" рекапитулацията е следната: сериалът има висок рейтинг, героите му стават все по-обичани, актьорите и актрисите – все по-популярни, но диалогът – все по-дървен.
Тъжно, но факт. Сценарият отново се оказва ахилесова пета в българското телевизионно кино. Става дума не толкова за фабулата – тя тепърва ще се разгръща и развива потенциала си, а за най-важното нещо в една сага – диалогът.
Ако не бяхме гледали наскоро "Мисия Лондон" (режисиран от продуцента на "Стъклен дом" Димитър Митовски), можеше и да сме по-снизходителни. Можеше просто да се примирим, че българските филми явно са обречени да звучат изкуствено.
Можеше да допуснем, че "Дунав мост" примерно сме го сънували (въпреки че не сме), че "Хотел България" също е бил с такива диалози (въпреки че не беше) и че у нас просто не се раждат хора, способни да напишат близки до реалността думички.
"Мисия Лондон" обаче показа, че да се вложат адекватни реплики в устата на всеки актьор не е чак толкова непосилна задача. На този фон "Стъклен дом" звучи влудяващо фалшиво. Добрата актьорска игра и още по-доброто заснемане не само че не компенсират, но даже засилват раздразнението.
На фона на конкурентния сериал от Нова телевизия – "Забранена любов", "Стъклен дом" е на светлинни години по-добре. Но трябва ли онази злополучна сапунка да е критерий за каквото и да било? Амбициите на bTV вероятно са далеч по-големи от това да бъде засенчено онова недоразумение.
В "Стъклен дом" на моменти си личи как актьорите буквално се чудят какво да правят с репликите, които са им връчени за декламиране. В повечето случаи положението е неспаяемо. Както и да я произнесеш, изкуствената фраза си е изкуствена фраза.
Ако се опиташ да я изрецитираш, прозвучава като гротеска, като гавра. Ако се опиташ да я изиграеш някак си правдоподобно, самият ти ставаш смешен.
Имат ли вина тук режисьорите? Едва ли. Те са мъченици на лошия диалог наравно с актьорите. Може би понякога им се иска да пренапишат някоя сцена с по-приемливи изречения. Защо не го правят? Заради желязна дисциплина на снимачната площадка, заради липса на смелост или поради същата липса на усет, от която очевидно боледуват сценаристите?
Наистина е жалко, че толкова скъпоструваща продукция (в пресата се изнесоха баснословни цифри като хонорари за екипа) продължава да спестява пари от най-важното нещо, което би й осигурило признание сред публиката – по-добър сценарий.
Не е нужно да се казваш Алфред Хичкок, нито Тарантино, за да си наясно колко важен компонент е драматургията. Нито трябва да си някакъв гений, за да прозреш, че подобен диалог е идиотски:
Синът-шофьор: Скъсах с Алекс!
Бащата: А така, ше ти дойде акълът в главата на тебе
Майката: Защо, такова хубаво момиче?
Синът: Налагаше се!
Майката: А, не не, ще отидеш да се сдобрите! Няма да изпускаш момичето!
Бащата: Няма да се занимаваш с дъщерята на шефа!
Майката: Тони, какво знаеш ти за любовта! От утре една риза няма да пипна!
Тези дни от "Пълна лудница" обявиха, че ще правят пародиен сериал "Пъклен дом". Крайно време беше. И ще видите, че диалогът ще бъде основният обект за ирония. Ще пада голям майтап, когато абсолютно същите реплики бъдат произнесени от имитатори.
Но да се върнем към "Стъклен дом". Дали след предстоящата лятна пауза ще има някаква промяна? Дай Боже. Не че сериалът няма да има успех и така.
Високият рейтинг на сагата е гарантиран – да кажем в не по-малка степен от този на "Аламинут". Въпросът е какво пречи освен много популярен, този сериал да бъде и наистина добър.
Автор: Георги Неделчев
