Телевизионната сутрин без Милен Цветков е като мохито без бакарди, текила без лимон, Куба без Фидел и радио без "Тройка на разсъмване".
Бившият ас на Нова тв е пример как дори и в маргинална зона от честотния диапазон човек може да тежи на мястото си, да преосмисля и доразвива един от най-важните жанрове в тази индустрия.
За много от бившите си колеги Цветков в момента е аутсайдер. Правят тази констатация с радост, наследила дългогодишна завист. Да откриеш новата му телевизия - бизнес канала EBF - в списъка от програми, е трудна задача. Въпросът е, че веднъж попаднал на сутрешния й блок, те обзема приятно носталгично усещане.
Да, Милен отново е тук, с купчина вестници пред себе си, с добре познатата ехидна усмивка на лицето и скъпоструваща риза на гърба. Подборът на темите и гостите е все така алтернативен и търсещ необичайна гледна точка - подход, който впечатлява точно толкова, колкото и дразни.
В никой друг сутрешен блок няма да откриеш толкова контрапункти и такъв стремеж събитията да се погледнат от друг ъгъл.
Рейтингът на Милен може и да се измерва с частици от милиметъра, но тук, в сградата на бившето севернокорейско посолство в "Младост", той е в свои води. По-точно - в стихията си. "Събуди се с EBF". Понякога наистина действа ободряващо.
Извън сковаващите рамки на претендираща за лидерско място телевизия, Цветков на воля се вторачва в любимото си дребнотемие, кани все повече чешити да сядат до високата или ниската масичка в студиото, слуша в захлас все по-клиничния професор Вучков. Пътьом обаче не пропуска да зачекне и някоя наистина важна тема от деня и да зададе най-сериозните въпроси измежду всички телевизии. Друг е въпросът, че срещу него в студиото почти никога не седи личност, способна да им даде пълноценен отговор.
Но телевизията невинаги е място за получаване на отговори. И не всичко е "На Четири очи", "Панорама" или "Нека говорят". Понякога задаването на един-единствен въпрос, отекнал между кънтящите стени на бивше тоталитарно посолство, струва повече от десет отговора.
Парадоксално, но факт - в резиденцията на EBF Милен Цветков се радва на комфорт, какъвто рядко се среща в далеч по-рейтингови телевизии. Мраморно фоайе, салон за частни партита, картини по стените, заседателна зала с президентски кресла, вътрешен двор от апогея на застоя - тук всичко изглежда по-казионно отвсякъде другаде.
В нетипичния за млада бизнес-телевизия интериор събуждането е като след тежък запой с руска водка, но без махмурлук. Неудобните истини са тук, но не звучат болезнено. Иронията се смесва със самоиронията, а мисълта на водещия тече по-бързо от скролиращите валутни курсове за деня. Кога изобщо спи този човек? Сигурно вечер си ляга с кокошките.
В кратките рекламни паузи Цветков ловко прескача от стола си зад високата маса на креслото в другия край на студиото. Там му водят гости като на посещение при Ким Ир Сен. Ритуалът е зареден с ирония и самоирония. Милен изслушва телеграфно резюме на темата, по която ще трябва да дискутира с гостенина, след което прави светкавичен коментар. Обикновено запокитва разговора в посока, която никой не е очаквал, начело с редакторите на предаването...
И така всяка сутрин. "Събуждане с EBF" е алтернативен сутрешен блок с култов статус сред малка, но вярна армия от фенове. Излъчват го и онлайн - в сайт с претенциозното име "За начало".
Не е много ясно дали финансовите сметки на телевизията излизат, покрай издръжката на толкова голям екип.
Това обаче е сред редките примери в българското медийно пространство една внушителна сума пари да не е похарчена абсолютно на вятъра.
Автор: Георги Неделчев
