Две важни събития от последните седмици: спряха първата българска музикална телевизия ММ и обявиха номинациите за първите Балкански музикални награди, организирани от сателитния канал Balkanika.
И двете са свързани с Камен Воденичаров. Бившият кукувец беше сред създателите на ММ и дълги години бе основен негов двигател. Церемониите и наградите, които тази телевизия организираше, бяха сериозен фактор в развитието на многострадалния BG pop. Днес Воденичаров е изпълнителен директор на Balkanika tv и движи амбициозния проект "Балкански музикални награди", чиято кулминация ще бъде големият концерт на площад "Батенберг" тази неделя.
Знам какво ще кажат някои – колко тъжно. "Спря една истинска музикална телевизия, а чалгата триумфира". Тази плоча – как попфолкът е причината за всички нещастия на шоубизнеса, вече е доста изтъркана и се върти само в България.
Никъде другаде по света няма такова глупаво разделение на музиката. В нито една друга държава меломаните не враждуват по този начин. Само у нас е възможно навръх Нова година десетки хиляди да се забавляват на площада с Горан Брегович, а други да мърморят колко лошо нещо било това.
Легендата на сръбската музика Цеца Величкович ще пее на "Батенберг" и в националния ефир в неделя. По стара българска традиция обаче, тук отново ще има недоволни...
На 16 май ситуацията няма да е по-различна. На сцената на "Батенберг" ще излезе една от най-големите звезди на балканската, а и на европейската музика – жената, за която даже Мадона пожела да направи филм. Цеца Величкович е легенда, от която всяка българска певица може само да се учи и да взима пример. Освен нея на живо ще видим и хърватската прима Северина Вучкович, турската й колежка Хадисе, както и гръцките суперзвезди Ана Виси и Сакис Рувас.
Държавната телевизия ще предава пряко концерта от площада и това й прави чест. През април БНТ излъчи и обявяването на номинациите, състояло се в Sofia Live Club. Интересно дали bTV или Нова тв са имали възможност да станат партньори на тези награди преди това да бъде отредено на националния ни канал и ако са отказали – защо.
Така или иначе, важното е, че балканският проект, чийто организационен епицентър е в София, получава сериозна подкрепа. Това е голяма стъпка напред в създаването и утвърждаването на регионален аналог на MTV. За в бъдеще важното е по Balkanika не само да се въртят най-добрите клипове от 11-те държави на полуострова, а да се създаде нужният ореол около изпълнителите.
Камен Воденичаров (вдясно) е основен двигател на проекта "Балкански музикални награди", които утвърждават Balkanika като регионален аналог на MTV.
Да има предавания, дискусии, напрежение, митология. Доказано е, че няма по-добър стимул за изпълнителите и създателите на песни от наградите, особено когато са реализирани и отразени със замах, и когато феновете имат пряко участие в отличаването на най-добрите.
От доста време насам Balkanika е пример как жанровете в музиката все повече преливат един в друг. В никой друг тв канал не се виждат по-добре продължаващият сензационен възход на румънския поп, разнообразието от стилове в сръбската и хърватската музика, все по-големият напредък на македонците, както и фактът, че албанците по нищо не отстъпват на другите държави в клиповете и композициите си.
С церемонията на 16-и май телевизията на Камен Воденичаров, Тони Танов и братята Касъмови най-сетне ще получи официализирането, което отдавна заслужаваше. Дано да има достатъчно поводи за аплодисменти. Дано песента на Крум и Емануела "Нищо не знаеш" и клипът на Алисия "Ще се возим ли" получат награди в своите категории. Те по нищо не отстъпват на конкуренцията, въпреки че общото ниво като цяло е доста високо.
Да стискаме палци и за това да не се прояви за пореден път типично българската комплексарщина. Дай Боже да не се окаже оплюта една похвална идея, само и само за да покажем на всички, и най-вече на себе си, че уж нямаме нищо общо с Балканите.
За съжаление ние сме си такива. Не ни радват достатъчно нито Миро на Евровизия, нито Алисия по Balkanika. Ако някой обаче очаква скоро да се появи българска група като AC/DC – ще има да чака...
Автор: Георги Неделчев
