Триумф на формата над материята - с тези думи можем да обобщим какво точно ви очаква, ако решите да изгледате един от най-зрелищните филми за 2010 година - "Трон: Заветът" (Tron: Legacy).
Още през 1982 година, когато се появи оригиналната версия на Стивън Лисбъргър (Steven Lisberger), лентата бе оценена като пионер в редица области на киното – компютърна графика, визуални и светлинни ефекти и др.
Близо 30 години по-късно, продължението, зад чиято реализация този път застава дебютантът режисьор Джоузеф Козински (а Лисбъргър е продуцент), залага на абсолютно същото, а именно тотален триумф на сетивата - уникален дизайн, умопомрачителни визуални ефекти и отговор на въпроса защо бе създадена 3D технологията в киното.
Отговорът е само един - заради подобни филми. Едва ли другаде можете да се насладите на подобно високотехнологично триизмерно приключение, в което идентифицирайки се с главните герои, да развивате бясна скорост, състезавайки се със светлинни автомобили или hi tech мотори в зашеметяваща виртуална вселена, чиято визия кара заглавия като "Матрицата" (The Matrix) да изглеждат като дело на аматьори.
Не по-малко вълнуваща е и възможността да видите как с помощта на развитите технологии Джеф Бриджес (Jeff Bridges) се бори срещу своята компютърно генерирана по-млада версия Клу, изглеждаща точно като самия него през 80-те.
За разлика от първата част обаче, тук ветеранът има по-скоро поддържаща роля, оставяйки на преден план да изпъкне младия Гарет Хедлунг (Garrett Hedlung). Той изпълнява ролята на сина му Сам Флин, който не успява да приеме мистериозното изчезване на баща си Кевин, докато е още дете и порасва с мисълта един ден да го види отново.
25 години по-късно буйният младеж се втурва да разследва сигнал, получен от стара електронна игра и се озовава в зашеметяваща кибер вселена, в която открива остарелия си баща. За да успее да го върне обратно в реалността обаче, му предстои битка на живот и смърт, в която разчита и на помощта на убийствено изглеждащата с черна перука Оливия Уайлд (Olivia Wilde), позната най-вече от любимия ни "Доктор Хаус". Както личи и от сюжета, "Трон: Заветът" определено е далеч от заглавия като "Списъкът на Шиндлер"(Schindler’s List) или "Полет над кукувиче гнездо" (One Flew Over the Cuckoo’s Nest), но това съвсем не означава, че не бихте прекарали приятни два часа в киносалона.
Може би най-голямото предизвикателство пред вас ще бъде да поставите границата между компютърно генерираните и физически заснетите кадри, но дори и да не успеете, няма защо да съжалявате. В света на киното, визията и технологиите вече са неразделна част от неизбежната комерсиализация на седмото изкуство и филми като "Аватар" (Avatar) и "Трон: Заветът" имат своето задължително място в него.
