Ново луксозно илюстрирано издание с твърди корици на "Тримата братя и златната ябълка" (ИК "Сиела") от големия български разказвач Ангел Каралийчев излиза в края на юни. Сборникът съдържа 138 приказки и разкази, сред които са добре познатите "Вълкът си е вълк", "Мара Пепеляшка", "Житената питка", "Клан, клан, недоклан" и други. Художник и оформител е Дамян Дамянов.
В книгата са публикувани още 137 знакови текста на Каралийчев, с които вече няколко поколения българи са израснали. На страниците на "Тримата братя и златната ябълка" срещаме юначното петле с жълти ботушки и с оскубана опашка, слепия змей, момчето с дългите мустаци на име Ижо-Мижо, Железният човек, хитрата житена питка, неблагодарната мечка, царя с магарешките уши, бостанското плашило и др. Припомняме си с усмивка и защо "Кой каквото прави – на себе си го прави", "Който не работи, не трябва да яде" и "Защо дърветата стоят на едно място".
Ангел Иванов Каралийчев е роден в Стражица през 1902 г. Следва химия в СУ "Св. Климент Охридски", а през 1928 г. завършва дипломация в Свободния университет (дн. УНСС). Започва да пише още на 17-годишна възраст – стихотворението му "Орелът" е публикувано в русенското списание "Ученическа мисъл". Повече от 40 години пише разкази, приказки и повести за деца, а за книгата си "Приказен свят" е посмъртно удостоен с Почетна грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга "Х. Кр. Андерсен" от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY).
В книгата са публикувани още 137 знакови текста на Каралийчев, с които вече няколко поколения българи са израснали. На страниците на "Тримата братя и златната ябълка" срещаме юначното петле с жълти ботушки и с оскубана опашка, слепия змей, момчето с дългите мустаци на име Ижо-Мижо, Железният човек, хитрата житена питка, неблагодарната мечка, царя с магарешките уши, бостанското плашило и др. Припомняме си с усмивка и защо "Кой каквото прави – на себе си го прави", "Който не работи, не трябва да яде" и "Защо дърветата стоят на едно място".
Ангел Иванов Каралийчев е роден в Стражица през 1902 г. Следва химия в СУ "Св. Климент Охридски", а през 1928 г. завършва дипломация в Свободния университет (дн. УНСС). Започва да пише още на 17-годишна възраст – стихотворението му "Орелът" е публикувано в русенското списание "Ученическа мисъл". Повече от 40 години пише разкази, приказки и повести за деца, а за книгата си "Приказен свят" е посмъртно удостоен с Почетна грамота на името на Андерсен и е вписан в почетната книга "Х. Кр. Андерсен" от Международния съвет за детско-юношеска литература (IBBY).
