Когато през 2007 г. първата част на "Трансформърс" потегли на екран, Майкъл Бей предвидливо предупреди - "не очаквайте нищо повече от мащабно забавление на сетивата". Това, разбира се, съвсем не попречи на критиката да размаже на пух и прах първите две части на sci-fi екшън поредицата, създадена по едноименната култова анимация, да й връчи куп "златни малинки" за най-некадърно отроче на Холивуд и да я заклейми като едно тотално недоразумение.
Верен на себе си обаче, режисьорът лаконично призна "единственият ми критерий е публиката" и доразви до съвършенство формулата "триумф на формата над материята". Е, колкото и да не ни се иска да го признаем, Бей имаше своето оправдание - приходите от първите два филма минаха границата от милиард и половина долара в световния боксофис, превръщайки тежкотоварния блокбъстър от визуално забавление за подрастващи в комерсиалното зрелище на годината.
Така, след 2007 и 2009 г., през 2011 г. дойде ред и на заключителния епизод на "Трансформърс", за който смеем да твърдим - отново ще чупи рекордите в класациите по спечелени цифри. Всъщност и Transformers: Dark of the Moon с нищо не изневерява на доказаните принципи, дори напротив - сюжетът е все така лековат, по детски чист и лишен от какъвто и да е смисъл, но за сметка на това всеки кадър е изпълнен с толкова зрелищни ефекти, че на моменти ще ви се иска този филм все пак да не бе реализиран в триизмерен формат.
Бей явно е впрегнал целия си капацитет да разпредели колосалния бюджет най-вече в старата си слабост - да взривява кой и където му падне на снимачната площадка и да съчетава кадрите в кинематографичен зрелищен хаос, но трябва да му признаем, поне откъм това му се е получило добре.
Някъде в центъра на цялата какафония от каскади, пропадащи сгради и сражаващи се във въздуха гигантски роботи (или ако предпочитате конкретиката - десептикони и аутоботи), сноват и двамата главни герои, безмилостно забити да оправят цялата каша - старият ни познат Шая Лебьоф като Сам Уитики и новата му приятелка, британската манекенка Роузи Хънтингтън-Уайтли, която имаше за задача да замести Мегън Фокс след "скрития й конфликт" с Майкъл Бей (заради който остана "зад борда" на поредицата).
Е, и двамата се справят повече от перфектно с оглед на обстоятелствата - Лебьоф отново изглежда адски притеснен от задаващия се крах на човечеството и снове със завиден ентусиазъм между двата противникови лагера, а Роузи пръска сексапил с такава лекота сред руините, че едва след финалните надписи се сетихме, че в предходните серии в поредицата участваше и Мегън Фокс (похвално за дебютант в киното).
Внимание заслужава и фактът, че за пореден път Холивуд не пропуска типично по американски да се "потупа по гърдите" кой е по-големият измежду САЩ и Русия в лековата препратка към "Студената война", но някак си вмъкнато във филм за гигантски роботи, които от време на време се трансформират в камиончета и блъскащи се колички, това остава скрито като послание. Заключение?! Зарежете всякакви предразсъдъци и очаквания и просто се забавлявайте. Друго едва ли ви остава!
