Мафията винаги е била една от най-големите музи на киното, а режисьори като Мартин Скорсезе превърнаха мафиотските драми в цял жанр, в който влизат The Godfather, GoodFellas, Casino и още много вечни кино класики.
Departed (От другата страна)
Изневерявайки за първи път на стила си, неповторимият Мартин Скорсезе решава да събере възможно най-звездния актьорски състав в мафиотската драма от 2006 година.
Джак Никълсън, Леонардо ди Каприо, Марк Уолбърг, Мат Деймън, Мартин Шийн, Алек Болдуин и компания пресъздават задължителния сблъсък между закона и престъпността, като същевременно с това ни представят блестящо и ярката индивидуалност на всеки един от персонажите.
Именно заради това и опцията да симпатизираш на някой от героите е почти невъзможна - зрителят може да се съизмери, чрез който и да е от тях по своите мечти и амбиции, разликата е единствено в цената, която си готов да платиш за тях.
Апотеоз на усилията на Скорсезе в криминалния жанр през годините, The Departed най-сетне донесе справедливост с така желания Оскар, с който гениалният режисьор се разминаваше повече от 30 години. Една от класиките в мафиотския жанр, въпреки факта, че бе реализирана в сравнително скорошен период.
The Godfather (Кръстникът)
Тук и критика, и публика са единодушни - The Godfather е най-епохалният и велик филм на ганстерска тематика, създаван някога в света на киното (а според мнозина и най-добрият въобще). Тук приемаме, че говорим и за трите части, които са неразривно свързани помежду си.
Именно от мафиотската сага, създадена по легендарния роман на Марио Пузо, тръгва пътят на едно от най-големите имена в седмото изкуство - Ал Пачино, а Марлон Брандо остава неповторим в гения си при пресъздаването на главата на фамилията Вито Корлеоне.
Копола пък си спечелва прозвището "Кръстникът" заради работата си над филма и неслучайно до момента е сред най-знаменитите имена на световния екран със своите 5 награди "Оскар". Любопитно е да отбележим, че за втората част на трилогията той печели статуетката за режисура, а тази за оригинална музика на филма отива при баща му Кармин.
Де Ниро и Брандо пък печелят отличието за една и съща роля - на Дон Корлеоне, но представен в различни години от живота си.
Mean Streets (Мръсни улици)
Ясно е, че когато говорим за криминалния жанр, Скорсезе е едно от най-често споменаваните имена.
Mean Streets обаче ознаменува началото на неповторимия му стил при създаването на гангстерски драми, тъй като това е първата авторска пълнометражна продукция на режисьора.
Лентата бележи и началото на сътрудничеството между него и кино легендата Робърт де Ниро (превърнал се в негов любимец с течение на годините), чието възраждане в света на седмото изкуство стартира именно в края на 70-те.
В тандем с Харви Кайтел, той ни въвежда в тайните на престъпния свят в Ню Йорк, далеч по-познат под названието Малката Италия, в който играта на живот и смърт е не просто въпрос на избор, а въпрос на оцеляване.
Gotti (Готи)
Едно от най-подценяваните заглавия в жанра, главно заради сравнително скромния си актьорски състав и факта, че бе излъчен предимно на малкия екран, филмът проследява историята на легендарно за италианската мафия име - Джон Готи.
Дело на режисьора Робърт Хармън, направил име преди това с фантастиката The Hitcher, лентата така и остана встрани от погледа на широката публика.
Арманд Асанте прави феноменална роля като един от последните кръстници на мафията, роден в Неапол и издигнал се до най-високите върхове на Коза Ностра. Не по-малко впечатляващ е и ветеранът Антъни Куин като покровителя му Нийл Делакроа.
За съжаление, Gotti се размина с отличията, въпреки че бе номиниран в цели три категории на "Златния глобус" - несправедливост, която ни тежи и до днес.
Donnie Brasco (Дони Браско)
Един от малкото (да не казваме - единственият) филм в този жанр, в който можем да открием вдъхновяващото присъствие на любимеца ни Джони Деп.
Пример за най-успешния начин за падението на една империя - предателство отвътре, Donnie Brasco е екранизация по драматичната история на известната нюйоркска криминална фамилия Бонано, чиито членове един по един бяха осъдени в последните няколко десетилетия.
Основни заслуги за успеха на лентата има безспорният британски талант Майк Нюъл, който неслучайно е наричан "златното момче на британското кино".
Колкото до екранния тандем между Деп и вече закоравелия в бранша Ал Пачино, той е меко казано впечатляващ.
Емоционалният сблъсък между положителния и отрицателния герой и все по-трудното размиване на границата между "правилно" и "грешно" превръщат филма не просто в поредното заглавие в крими жанра, но в един от най-ярките шедьоври, създавани някога в него.
Casino (Казино)
След успеха на Goodfellas (Добри момчета), Скорсезе, Де Ниро и Никълъс Пиледжи се събират отново, за да ни разкажат най-мрачните истории на подземния свят в Меката на хазарта - Лас Вегас.
Този път обаче, в каста блестят Джо Пеши и Шарън Стоун, които придават допълнителен привкус на тази брутална приказка за цената на успеха, оценена положително не само от широката публика, но и от критиката (въпреки че не бе отличена с "Оскар").
Лентата ни пренася в онези години на миналия век, когато Вегас бе разкъсван от непрестанна битка за власт и доминиран именно от най-стряскащите имена в мафията.
Тук е моментът да споменем, че в шедьовъра на Скорсезе можете да видите и кмета Оскар Гудман, който бе адвокат на най-известните гангстери в града. В Casino той играе самия себе си, но това съвсем не пречи да се впише идеално в духа на стария Вегас.
Bugsy (Бъгси)
Още едно заглавие, в чиято основа са безмилостните игри за надмощие в Лас Вегас. За разлика от Casino обаче, тук режисьорът Бари Левинсън се насочва към най-ранните години и създаването на Меката на хазарта от знаменития гангстер Бъгси Сийгъл.
Безскрупулен и безмилостен, тук "бащата на Вегас" е представен в далеч по-положителен и романтичен ореол, отколкото твърдят аналите, благодарение на блестящото изпълнение на Уорън Бийти.
Не е пропуснат и невероятният нюх на Сийгъл, с който той открива насред пустинята един изцяло нов свят, превърнал се с течение на годините в абсолютна финансова империя.
Почти веднага след появата си в началото на 90-те, лентата е адмирирана от Академията и отличена с две награди Оскар от общо 10-те си номинации. И макар нито една от тях да не е за главна роля или режисура, историята на Бъгси остава класика в жанра и до днес.
A Bronx Tale (История от Бронкс)
Когато си любимец на такова име в бранша като Мартин Скорсезе, а самият ти си сред най-често срещаните имена в криминалните му драми, е логично да си наясно и с най-сериозните похвати в жанра.
Вероятно това обяснява и успеха на режисьорския дебют на Робърт де Ниро - A Bronx Tale, представящ историята на едно момче, изправено пред избора на два различни свята, в които умението да оцеляваш е свързано със съвсем различни правила.
Не е за пропускане и фактът, че две от главните действащи лица дават своя принос за успеха и пред, и зад камера. Де Ниро е режисьор и изпълнител на главната роля, а Чаз Палминтери му партнира в каста, но е също така и автор на сценария. За всички почитатели на класиката в жанра - това е филм, който не бива да пропускате!
Untouchables (Недосегаемите)
Поредният шедьовър, базиран на автобиографичен роман - този път на легендарния агент на ФБР Елиът Нес, разказващ за борбата му срещу знаменития мафиотски бос Ал Капоне и наложения от него "сух режим" в Чикаго.
Дело на не по-малко популярно име в кино средите - Брайън де Палма, лентата представя и мечтан от киноманите актьорски сблъсък - между Кевин Костнър и Робърт де Ниро в ролята на Капоне.
Допълват ги имена като Анди Гарсия и Шон Конъри, последният от които бе отличен и с Оскар за поддържаща мъжка роля през 1988 г. (макар и единствен в кариерата му до момента). Както и да се опитаме да определим днес The Untouchables то със сигурност ще ни е трудно да дадем достатъчно точно определение на мястото, което заслужава в историята на киното.
Факт е, че повече от 20 години след появата си на екран той е сред най-ярките произведения, посветени на гангстерската тема и е идеален пример за истински стойностна кинематография в жанра.
GoodFellas (Добри момчета)
Отново Скорсезе и отново добре познатите имена на Робърт де Ниро и Джо Пеши - това трио е като нарицателно за ганстерските епоси през 90-те, точно преди култовият режисьор да открие новия си любимец Леонардо ди Каприо.
Тук обаче, е нужно и малкото уточнение, че това е първият път, в който те работят над екранизация на книга на Никълъс Пиледжи (в случая над бестселъра Wise Guy, разказващ за действителната история на Хенри Хил).
Очаквано, резултатът е повече от впечатляващ - един от безспорните шедьоври в криминалния жанр, описващ по най-реалистичния и брутален начин подземния свят в Ню Йорк през 60-те и 70-те години на миналия век.
Лентата е високо оценена от масовата публика и критиците, а Джо Пеши печели Оскар за поддържаща роля, но поне според нас и тук Скорсезе е доста несправедливо подминат от Академията, тъй като филмът се доближава максимално близо до безспорния номер еднo в жанра - The Godfather.
