Жанр: Third Person Action
Година: 2008
Произв/Изд: Crystal Dynamics/Eidos Interactive
Платформа: PS2 | PS3 | X360 | PC | WII | DS
Преди няколко години Пол Болдуин, вицепрезидентът на маркетинговия отдел на Eidos Interactive сподели пред медиите следното: “Лара Крофт е не само търговска марка, но и личност със своя собствена кариера. Creative Artists Agency е безукорна агенция и ние вярваме, че тя ще задоволи желанията на милионите фенове на Лара и ще я представи пред напълно нова аудитория”.
Поводът? Моментът, в който Лара Крофт си нае собствен холивудски агент. Да, точно така, самата Лара Крофт – същото онова сексапилно съчетание от полигони и прилепнали текстури – като Eidos Interactive и Core Design – респективно разпространителите и тогавашните разработчици на франчайза обявиха, че са просто нейни посредници в договора й със CAA, една от водещите световни агенции за актьорски и писателски таланти.
По същият повод, шефът на CAA доволно сподели: “Лара Крофт ще бъде невероятен клиент за бизнеса ни. Фактите сочат, че Лара Крофт е звезда, Лара Крофт е търговска марка с цена от един милиард долара и Лара Крофт е позната на 95% от мъжете на възраст между 12 и 25 години. Тя е поп културна икона от най-висока класа”.
По тази причина да рецензираш Tomb Raider игра е лесна задача. На практика всеки знае за какво точно става дума, всеки познава геймплейната механика, всеки знае коя е Лара Крофт. Дори и хората, които по принцип не играят игри.
Лара Крофт всъщност е толкова важен гейм персонаж, че оцеля дори и след краха на собствената си поредица. Въпросният настъпи след шестата част – Angel of Darkness – която безкрайно неуспешно вкара легендарната героиня в някаква странна (и по идея на авторите – вдъхновена от филмите на Дейвид Финчър) криминална интрига, което беше доста нелепо решение за серия, индикираща още на ниво заглавие ограбване на гробници и прочее археологически мистерии.
В добавка играта беше толкова преизпълнена с бъгове и недоизмислена на ниво геймплей, че продажбите бяха катастрофални, а разпространителите на франчайза от Eidos се видяха принудени да уволнят оригиналните му създатели – британците от Core Design, виновни за фиаското.
Наместо да потъне в небитието обаче Tomb Raider възкръсна при това – смея да заявя – по-добър от всякога. Новите приключения на Лара Крофт бяха поверени на талантливите американци от Crystal Dynamics (автори на ползващата се с култов статус в гейминг средите поредица Legacy of Kain) и тук разглежданата игра е третия Tomb Raider, създаден от тях.
Underworld е и епилога на своеборазната трилогия включваща Tomb Raider: Legend и Tomb Raider: Anniversary (обогатен геймплейно римейк на първата игра за Лара Крофт, появила се през далечната 1996 година).
Предвид факта, че говорим за директно продължение няма да издавам нищо от историята, за да не разваля удоволствието на незапознатите с предните две игри.
Само ще отбележа, че Tomb Raider: Underworld е всичко онова, което неуспешния експеримент Angel of Darkness трябваше да бъде. Забележително мрачна, изненадваща и подтискаща на моменти игра, която обаче не губи досег с корените си.
В този ред на мисли – “подземното” приключение на Лара Крофт се радва на една от най-стилните въвеждащи анимации, които съм виждал – показана в обратен ред и виртуозно режисирана експлозия в огромното имение на именитата археоложка. Гарантирам, че през първите минути на играта ще се чудите какво по дяволите става. А отговорите, които Crystal Dynamics предлагат са повече от удовлетворителни.
На ниво геймплей няма да се срещнете с някакви разтърсващи новости. Всеки играл Legend и Anniversary ще знае какво да очаква. Това всъщност е и един от големите плюсове на играта – усещането за уют, за нещо познато, което ще обгърне всички почитатели на поредицата.
Отново имаме грандиозни и великолепно измислени пространствени пъзели, които играчът трябва да разреши, използвайки логичната си мисъл и акробатичните умения на героинята.
В Underworld Лара Крофт е по-пъргава от всякога и с възможностите си и интуитивността на управлението може да засрами дори иначе великолепния нов Prince of Persia.
Струва си да се отбележи, че този път изпитанията са доста по-сложни от тези в сравнително милостивия към уменията на геймърите Legend, което определено отчитам като плюс. Освен това тук не говорим за някаква самоцелно търсена трудност, а за увеличаване на мащаба на всеки един от пъзелите.
На визуално ниво ви очакват само приятни изненади. Трудно е да повярвате, че новата игра използва енджина, писан за вече видимо остарелия Tomb Raider: Legend.
Още откриващото ниво, потапящо героинята в океанските дълбини показва, че тук разглежданата игра е не просто най-красивата в поредицата, но и една от най-красивите за годината – достоен конкурент на Gears of War 2, Far Cry 2 и дори на Crysis: Warhead.
Музиката и озвучаването са на характерното за франчайза високо ниво. Всяка локация, през която ще преминете носи своя собствена индивидуалност, а левъл дизайнът – явяващ се отправна точка за всички пъзели в играта – е на върхово ниво.
Казано с едно изречение: Великолепна игра. Казано с още едно: Вече с нетърпение очаквам десетата част.
Crystal Dynamics се доказаха, като достойни продължители на легендата за Лара Крофт, които изведоха поредицата до най-високата й точка.
Поръчай Tomb Rider Underworld СЕГА!
За Xbox 360 (124 лв.)
За PS 3 (124 лв.)
За Wii (114 лв.)
За PC (72 лв.)
За PS 2 (74 лв.)
Special Edition за PC (84 лв.)
