Жанр: Екшън - приключенска игра Година: 2013 Разработва: Crystal Dynamics Издава: Square Enix Платформа: РС | PS3 | Xbox 360
Новият Tomb Raider надхвърля очакванията. Нещо подобно, казано за игрална поредица с над 17-годишна история, звучи невероятно и скептиците по темата Лара Крофт вече сигурно повдигат невярващо вежди.
Точно за тях обаче ще повторим: новият Tomb Raider надхвърля всички очаквания. Именно - не просто ги оправдава, а ги надхвърля, съживявайки един от най-старите и популярни игрални франчайзи по начин, достоен за уважение.
С новите приключения (или май е по-добре да кажем с началото на приключенията) на Лара Крофт Crystal Dynamics демонстрират позабравена класа. Всъщност всички фенове на игрите им и особено на поредицата, направила ги легенда в гейм средите - Legacy of Kain, непрестанно ще улавят проблясъци от някогашната слава на студиото в огледалото за обратно виждане през цялото време, докато играят Tomb Raider.
Поначало целите на Crystal бяха амбициозни, дори граничещи с невъзможното. Да разкажат от самото начало една история с безбройни криволици, завършеци, недоизказани неща и която през неравноделното си развитие мина през ръцете на цял куп гейм студия и разпространители.
Това никога не е лесно, а когато става дума за една от най-емблематичните героини на игралната сцена - култовата Лара Крофт - то е два, не, три пъти по-сложно и сериозно предизвикателство.
За щастие Crystal Dynamics са се справили виртуозно със задачата си до степен, в която човек, играейки новия/стар Tomb Raider, не може да спре да се пита как ли би изглеждала тази изключителна поредица, ако още през 90-те години на миналия век беше попаднала в правилни ръце.
Миналото - минало, обаче днес, тук и сега Crystal Dynamics слагат ново начало и ни предлагат да надникнем в най-съкровените кътчета на душата на Лара Крофт; да станем свидетели на трансформацията й от разглезено, богато момиченце в закоравяла авантюристка и търсач на съкровища.
Трябва да признаем, че именно този момент в играта беше обект на най-голям скептицизъм от наша страна. Защото ако говорим за същността на геймплея - тръпката на приключението, мистерията на поредната мистична крипта, виртуозните и предизвикателни пъзели - всичко това Crystal го могат и са го доказвали неведнъж досега.
Но тук летвата беше вдигната по-високо още от самото начало - не просто поредната добра Tomb Raider игра, а Tomb Raider Играта! Ултимативното ново начало, орисано да бележи началото на нов Лара Крофт ренесанс.
И Crystal са успели - във всяко едно отношение.
Защото Tomb Raider е колкото добре позната история за фамозната млада археоложка, толкова и една изцяло нова вселена от емоции, внушения и идеи.
Играта е много далеч от онази чистичка и бяла идея, която вероятно се е въртяла в главата на Тоби Гард, когато през 96-та е избрал именно младо девойче с апетитни форми за главен герой в новия си проект за "видео игрален вариант на Индиана Джоунс".
Всъщност една от най-интересните страни на Tomb Raider, съпътствала поредицата през цялата й история, е свързана с факта, че първата игра от нея на практика е всепризнат родоначалник на нов гейм жанр - екшън-приключение от трето лице.
Заради поредица от не особено удачни дизайнерски решения обаче, взимани през годините, които акцентираха все повече и повече върху... хм, бюста на Лара, а не на други нейни качества (пряко свързани с геймплея), серията придоби лоша слава и така и голяма част от играчите не успяха да погледнат сериозно на нея.
С новия Tomb Raider една от основните цели, които са си поставили в Crystal Dynamics, е да променят имено тази не особено ласкава нагласа у хардкор играчите и да докажат, че Лара може да е на висотата на други ключови герои на жанра, появили се далеч по-късно, но ползващи се с по-добро име - като Нейтън Дрейк например.
Затова и Лара Крофт, която ще видите в тази първа (макар и хронологически десета) игра от поредицата, ще ви се стори доста различна, ако сте фен, и изненадващо вълнуваща, ако не сте и никога преди това не сте се сблъсквали с нея.
Лара, макар и все така крехка и женствена на пръв поглед, бързо доказва, че всъщност е доста по корава отколкото изглежда. Защото в тази игра няма и помен от ведрия приключенски дух на предходните Tomb Raider-и. Тук главната героиня я бият, гонят, опитват се непрекъснато да я убият, намушкат, изгорят или застрелят и думата "оцеляване" не е просто красива литературна метафора, а основният фундамент на геймплея, около който се върти всичко в играта.
Да, през втората й половина, след като Лара леко позакрепне, ще остане повече време и за други емблематични за серията моменти като изследване, решаване на пъзели, акробатични каскади и прочее, но като цяло чисто физическото оцеляване взима връх.
Всичко това придава на Tomb Raider очарователен, мрачен привкус, създава напрежение, държи ви на нокти и не ви позволява да се отпуснете и да се насладите на пътешествието. И това всъщност е прекрасно, защото точно то ви тласка напред, мотивира ви да не спирате да се движите, не ви дава възможност да се отпуснете в ръцете на фалшивото чувство за сигурност, което носи поредният успешно изпълнен куест.
Островът, на който се развива действието, е пълен с изненади - една огромна част от които ужасяващи, кървави и с рейтинг М.
Въпреки това историята, която се крие зад тях, е невероятно увлекателна, притежава несъмнен (макар и мрачен) чар и ще поддържа интереса ви жив от началото до края на играта.
До голяма степен конструкцията на наратива за съжаление твърде много напомня за прекрасния Far Cry 3 на Ubi - не бихме могли да кажем дали това е случайно съвпадение или нарочно търсен ефект, но паралелите са много и несъмнени. Ако се абстрахирате от това обаче и се потопите в мистичния и малко плашещ свят на новия/стар Tomb Raider, сигурно е едно - няма да съжалявате дори за минута.
