Екип от музиканти и експерти, събран от английското списание Time Out London, обяви след дълги дебати 100-те парчета, които са повлияли на историята на музиката. В първите десет присъстват предимно песни от 80-те години на миналия век, свързани със социалните вълнения по света. Avtora.com предлага списък с челната десeтка в класацията.
10. Looking for Freedom (1989) - David Hasselhoff
В новогодишната нощ на 1989 г. Източният блок започва да се оттича към сметки в западноевропейски банки, а демократичните движения имат нужда от химни и герои. След като Scorpions се погрижиха за химна, "спасителят на плажа" Дейвид Хасълхоф се зае с геройството и предостави в услуга на демокрацията своето парче Looking for Freedom.
На 31 декември 1989 г. Хасълхоф е в Берлин, за да изпълни песента пред хиляди празнуващи германци, предрешен с черно кожено яке и скъсани дънки. Пред камерите той прави физиономии като на американски герой, чупи стойки като американски герой и пее като американски герой, докато край него летят емоции и фойерверки. По това време Хасълхоф е толкова могъщ, че може сам да събори Берлинската стена, но с микрофон в ръка изглежда толкова нелепо, колкото и със спасителен буй на плажа в Малибу.
9. Pow! (Forward) (2004) - Lethal Bizzle
Pow! (Forward) изпълзява от английската ъндърграунд grime култура и в добрата стара хип-хоп традиция включва поне десет много гневни изпълнители. Lethal Bizzle, Fumin, D Double E, Napper, Jamakabi, Neeko, Flowdan, Ozzie B, MC Forcer и Demon изпълняват една агресивна рап главоблъсканица на британски жаргон, която е забраненa по някои радиа.
Въпреки че парчето достига номер 11 в UK Top Chart 40 през 2005 г., много клубове го забраняват, защото текстът на песента е изпълнен с насилие, което провокира сбивания по нощните заведения. Как Pow променя културата е доста спорен въпрос. От една страна, премиерът на Великобритания Дейвид Камерън, който по това време е в опозиция, съдейства за популяризирането на песента, като я осъжда в своя статия и дори цитира лирики от нея.
След като политиците са против една песен, едва ли има по-добър избор от нея за химн на сблъсъците по време на студентските бунтове като тези в Лондон през 2010 г.
Освен всичко останало, насилието, което съпровожда историята на Pow, помага на полицията да развие системата на профилиране чрез т.нар. form 696 – формуляр, изискван от лондонската полиция, в който се посочват имената, псевдонимите, личните адреси и телефонните номера на всички промоутъри, диджеи и изпълнители на дадено музикално събитие, жанрът на музиката и таргетът на аудиторията. В оригиналния си вид бланката изисква и етнически профайл на феновете, които ще посетят събитието, като това oтпада след дълги полемики през 2008 г.
8. Acid Trax (1987) - Phuture
В края на 80-те Бог продължава да пази кралицата, въпреки напъните на пънкарите да иронизират и пренебрегнат това. Накрая става така, че вместо кралицата да залезе, залязва пънк вълната. По това време хиляди хора като Ървин Уелш преминават от нарко-пънк приключения към електронни трипове, а 12-минутното парче на Phuture Acid Trax е считано за основополагащо в новата британска музикална сцена. По ирония на съдбата обаче парчето всъщност е дело на американци. Phuture са есид хаус група от Чикаго, която е създадена през 1985 г. от Spanky, DJ Pierre и Herb J.
Въпреки това, Acid Trax се забива дълбоко в електронната култура и дава отражение в социален аспект, привличайки голяма част от футболните хулигани на партитата, вместо в участъците, вероятно поради факта, че на повечето от тях им се яде екстази, а не палки. Така или иначе, есид хаусът е сочен като една от причините за изчезването на феномена на английското футболно хулиганство, заедно с драконовските мерки за сигурност, последвали 5-годишната забрана за английските клубове да участват в международни мачове след трагедията на стадион "Хейзъл" през 1985 г.
7. Happy Birthday (1981) - Stevie Wonder
Стиви Уондър изглежда е единственият, който може да накара тогавашния американски президент Роналд Рейгън да признае за национален празник рождения ден на бореца за социални права Мартин Лутър Кинг. Години след убийството на Кинг, неговите последователи се опитват да ознаменуват датата на раждането му като свещена за борбата за социално равенство на цветнокожите в Америка.
През 1981 г. певецът Стиви Уондър се заема с каузата и написва песента Happy Birthday, за да провокира общественото внимание върху предложението. Талантът на Уондър вдъхновява петиция, подписана от над шест милиона души, която изисква въвеждането на празника на Мартин Лутър Кинг в календара. През 1983 г. Рейгън се съгласява и подписва разрешението за празника, а петицията остава известна с това, че е най-масовата в историята на САЩ.
6. God Save the Queen (1977) - Sex Pistols
През 1977 г. социалните и икономическите проблеми във Великобритания са толкова осезаеми, че тоталният нихилизъм пропълзява през усилвателите и гърми през колоните с гласа на Джони Ротън. Sex Pistols имат доста мътна политическа позиция и музикалните им възможности едва ли биха стигнали да я защитят, ако въобще я имаше, но пък пънкарите са много АНТИ всичко, което изглежда е всеобщото настроение към момента. Конкретният повод за написването на песента God Save the Queen е сребърният юбилей на кралица Елизабет Втора, за който Pistols решават да я поздравят с изпълнение на живо от лодка, която плува по река Темза покрай Уестминстърския дворец.
Когато лодката акостира на брега, 11 човека от екипажа са арестувани, песента е забранена за пускане в ефир от BBC и Independent Broadcasting Authority, а албумът Never Mind the Bollocks, Here's the Sex Pistols е спрян за продажба в някои магазини. Песента е приета като остра провокация, след като в текста монархията е сравнена с фашистки режим. Въпреки че продажбите на God Save the Queen официално достигат второ място, се говори, че Pistols са ударили върха по продажби, като това постижение никога не им е признато. В края на парчето Ротън крещи: "No future for you!", което става рефрен на пънк поколението и предрича по-нататъшната съдба на бандата.
5. Imagine (1971) - John Lennon
През 1971 г. Джон Ленън вече е оставил зад гърба си миналото на бийтъл и се изявява като независим артист със силни социални и политически убеждения. Без Пол, Ринго и Джордж, Ленън се възприема като артист левичар, който най-накрая говори това, което винаги е искал.
Песента му Imagine няма директните послания на Give Peace a Chance, но именно това я превръща в универсален планетарен хит, посветен на мира. Темата на парчето е вдъхновена от стихотворението Cloud Piece от книгата на съпругата му Йоко Оно - Grapefruit, която излиза през 1964 г.
В Imagine, както в голяма част от песните си като самостоятелен артист, Ленън загатва особено силна нетърпимост към религията, държавата и капиталистическата система, но в конкретния случай песента не звучи толкова остро и е възприета от аудиторията като едно предположение за това, какво би могло да бъде обществото, ако толкова много обстоятелства не го притискаха постоянно и отвсякъде.
4. A Change Is Gonna Come (1964) - Sam Cooke
В началото на 60-те никой не предполага, че захаросаният чернокож R&B певец Сам Куук въобще някога ще отправи социално послание в музиката си. До този момент той е известен с неангажиращи, леки хитове, а голяма част от феновете му са бели момчета и момичета. В началото на десетилетието обаче движенията за правата на цветнокожите набират скорост, борбата срещу расизма и сегрегацията се разпалва и започва да ангажира редица музиканти.
Самият Кук е силно повлиян от химна на контракултурата Blowin in the Wind на Боб Дилън. През 1963 г. по време на турне Куук разговаря с цветнокожи активисти на седяща демонстрация в Дърам, Северна Каролина. След разговора с тях се раждат първите строфи от песента му A Change is Gonna Come – един оптимистичен поглед за бъдещето, което е в очакване някъде по-напред на пътя. Куук наистина има намерение да създаде и издаде песен, която да бъде коментар за етническия конфликт, назряващ в началото на 60-те между бели и черни американци.
Факт е обаче, че песента A Change is Gonna Come е издадена едва след смъртта му през 1964 г. , вероятно поради опасения, че социалните послания могат да развалят имиджа му сред белите фенове. По-късно A Change is Gonna Come се превръща в химн на движенията за права на цветнокожите и дори беше част на кампанията на Барак Обама по време на надпреварата към Белия дом.
3. Irhal (2011) - Ramy Essam
Бунтовете срещу диктаторския режим на Хосни Мубарак в Египет от началото на тази година дадоха сериозен повод да се смята, че в арабския свят е дошло време за смяна на диктаторите, чието място да се заеме, както си му е редът в демократичните държави, от бизнесмени със съмнителни политически способности.
Певецът Рами Есам, участник във вълненията, успя да съчетае вълната от младежко недоволство с лозунгите, издигнати на площада Тахир в центъра на Кайро, и да ги вплете в една песен-химн на съпротивата. Irhal на арабски означава "Напусни!" и изразява почти цялата гама от настроения на протестиращите срещу управлението на Мубарак.
В очите на египтяните Рами Есам е едновременно мъченик, след като бе арестуван и бит от хората на бившия президент заради участието си в бунтовете, и в същото време изпълва образа на истински бард с акустична китара от площад Тахир.
2. Do They Know It’s Christmas? (1984) - Band Aid
Band Aid e супергрупа, събрана за благотворителна цел от поп певеца Боб Гелдоф през 1984 г. След като се запознава с мащабните проблеми с глада в африканската държава Етиопия, Гелдоф се заема да събере най-популярните английски и ирландски поп изпълнители по това време, за да изпълнят заедно песента Do They Know It’s Christmas? Целта на записа е да се съберат пари за облекчаване на продоволствената и хранителна криза в Етиопия. Идеята му среща огромен отклик, както от колеги музиканти, така и от фенове. Звукозаписното студио дава 24 часа безплатно записване на парчето за каузата. Зад барабаните застава Фил Колинс.
В записите участват Стинг, Боно, Пол Уелър, а Бой Джордж пристига в студиото в шест сутринта със спешен полет от Ню Йорк, за да запише своята част от песента. Инициативата среща проблеми с правителството, след като институциите искат да обложат с данък печалбите от парчето, но под натиска на общественото мнение отстъпват.
Сингълът Do They Know It’s Christmas? излиза на 29 ноември 1984 г. и веднага става номер 1 в британската музикална класация, като се продава повече от всички останали сингли в класацията, взети заедно. Песента остава номер 1 за пет седмици и се продава в над три млн. копия, което я превръща в най-добре продавания сингъл в британската история до Елтън Джон и песента за покойната принцеса Даяна Candle in the Wind.
1. Fight the Power (1989) - Public Enemy
Public Enemy бяха устата на последната голяма вълна от афроамериканско недоволство в Щатите през 80-те. Сериозният до крайност Chuck D в комбина с неговия атрактивен side kick Flavor Flav изпълниха редица заредени с гняв парчета, които по своя заряд и стойност бяха достойно доказателство за това, че хип-хопът в изначалния си вид е социална реакция, изразена в ритъм и рими, а не повод за замяна на пласирането с музикална кариера.
С клипа на Fight the Power се заема афроамериканският режисьор Спайк Лий, който използва парчето в началото на своя касов филм Do the right thing, който също като голяма част от текстовете на Public Enemy, третира темата за живота в гетото и фрустрацията от това, че можеш да излезеш от гетото, но то не може да излезе от теб.
Лий заснема първия видеоклип със сцени от филма си, а за втория събира хиляди хора по улиците на Бруклин, представяйки сцена на политически митинг. Предупрежденията на Public Enemy и Спайк Лий, че афроамериканците са много изнервени и търпението се изпарява, намират израз в ескалиране на емоциите и в крайна сметка - в бунтовете в Лос Анджелис през 1992 г.
