Поредната оптимистична нотка за възраждането на българското кино е факт и тя се нарича "Тилт". По ирония на съдбата, буквалният превод на този термин, който идва от играта Флипер, е блокаж, но в конкретния случай едноименното дебютно заглавие на Виктор Чучков - син има всички шансове да изиграе точно обратната роля и да затвърди тенденцията в последните години на бял свят да се появяват все по-добри родни филми, изтикващи на заден план мрачната статистика в периода 1990 - 2000 г., когато всяка българска продукция си беше събитие, откъдето и да го погледнеш.
Добрата новина за всички почитатели на стойностното кино е, че темата за прехода, която напоследък се превърна в тотално клише, след като е водеща в почти всяка втора продукция, тук остава по-скоро на заден план, въпреки че безспорно има своята роля в стилистиката на "Тилт". Далеч по-важна обаче, е любовната история, която превръща филма в изключително човешко и емоционално преживяване.
Тежката битка на главния герой Сташ с времената, в които живее, отстоявайки любовта си независимо от всеки и всичко, превръща кадрите от комунистическия режим през 80-те и прехода на властта към мутренските групировки, по-скоро във фон на случващото се, отколкото в целенасочен ефект. Именно заради това, дори и за редица поколения след това, в което се разказва в лентата, няма да е особено трудно да се припознаят в главните персонажи, най-вече защото филмът говори на общочовешки език, защитавайки същите тези ценности, които ни вдъхновяват и днес.
Историята ни пренася през 1989 година, когато Сташ, Гого, Дъвката и Ангел изкарват хляба си, продавайки нелегални секс касети, гонейки мечтата си един ден да отворят собствен бар, наречен "Тилт". Случайна среща на Сташ с красивата Беки води до страстна любовна авантюра, за да се окаже съвсем скоро, че тя е дъщеря на действащ полковник от милицията. Така Сташ е изправен пред дилемата да се окаже неудобен на властта и да отстоява чувствата си или да приеме варианта да избяга в малък град в западна Германия. Две години по-късно, съжалявайки за решението си, Сташ се връща с приятелите си в България, за да установи, че нищо не е такова, каквото е очаквал. Този път обаче, той е готов да се бори за любовта си със всички възможни средства.
Безспорно, изключително емоционалното въздействие на "Тилт" се дължи и на перфектната игра на две нашумели имена – Явор Бахаров и Радина Кърджилова. Макар и добре познати от "Стъклен дом", те разкриват далеч по-сериозен актьорски потенциал в "Тилт" и може би изненадващо за мнозина, но стоят много по-красиво като двойка, отколкото някой е предполагал. Любовните им сцени са искрени и напълно реалистични, което до голяма степен се дължи и на възможността двамата да развият персонажите си в далеч по-обширна насока, отколкото им позволява, което и да е заглавие от малкия екран.
Не са за подценяване и другите талантливи имена от младото поколение – Ованес Торосян, Ивайло Драгиев и дори Александър Сано Среброто, впечатляващ като вероятно най-негативният персонаж във филма, както и незабравимият Георги Стайков – едно от големите имена в българското кино, които помним с такива заглавия като "Вчера" и "А сега накъде". Присъствието му в каста заедно с новите попълнения превръща актьорския състав в перфектна сплав от младост и опит, засилвайки до крайност желаното от Виктор Чучков-син въздействие върху публиката.
За финал ще кажем, че "Тилт" е тежък, болезнен и безкомпромисен филм, но е от тези заглавия, които всеки един от нас трябва да гледа. Бунтарският дух е част, от което и да е поколение, независимо от времената и в този смисъл репликата на Сташ - "Играта свършва, чак когато сам се предадеш" е идеалният пример, че и днес, всички сме подвластни на своите собствени закони… независимо от системата.
