Ако досега не сте чели нито един от романите на Даниел Келман, трябва да признаем, че малко ви завиждаме, защото ви предстои едно истинско литературно откритие. Колкото до онези от вас, които познават творчеството му, убедени сме, че "Тил" няма да ви разочарова.
Определян от критиката като роман, който доказва, че авторът му може всичко, "Тил" е завладяващ, на места забавен, по-често зловещ, но безспорно ярък роман. Даниел Келман пък отдавна вече не е изгряваща звезда, но продължава да е един от най-интересните гласове в немскоезичната литература. Добре познат на българските читатели с "Аз и Камински" и "Измерването на света", той обича да върви по ръба, да експериментира и определено умее да увлича.Преди да ви потопим в света на Тил Уленшпигел такъв, какъвто е във въображението на Келман, ще си позволим кратко отклонение, защото този необикновен герой е вдъхновил множество произведения, създадени в продължение на няколко века. И така, кой е Тил Уленшпигел? Странстващ артист, провокатор, шегаджия, той се появява в немската литература още през 16-ти век, корените му обаче могат да бъдат проследени във фолклора и преди това. Всъщност според първата книга, посветена на приключенията му, Тил е роден в началото на 14-ти век.
Впоследствие го срещаме не само в най-разнообразни литературни произведения, които го пренасят в различни епохи, но и в музикални произведения като симфоничната поема "Веселите шеги на Тил Ойленшпигел" на Рихард Щраус. Композиторът Емил Резничек създава опера. През 50-те години на 20-ти век Тил се появява на страниците на комикс, а през 60-те – в телевизионен сериал.
И както вероятно сте се досетили, като всеки герой, вдъхновил толкова много и толкова различни произведения, всеки път самият той е малко или повече различен. Какъв е Тил Уленшпигел в "Тил" на Келман? Той е мечтател, циник, пътешественик, актьор, разказвач, акробат и най-вече мъж, който умее да прави неща, които другите не умеят. Да ходи по въже, да "омагьосва" публиката си, да говори с корема си и да вижда света по различен начин.
Историята започва в началото на 17-ти век, когато е роден Тил. Той живее в малко селце, а баща му е воденичар. Само че воденичар, който се вълнува от своите книги и експерименти, от звездите, от билките, от магията много повече, отколкото от воденицата си. Отнесен, самовглъбен, различен от всички останали, Клаус Уленшпигел не е точно аутсайдер, но и не се вписва напълно в общността, в която живее.
Единственият му син е слабо момче, което също като баща си не прилича на другите момчета. Иска да ходи по въже. Мечтае за пътешествия. Оцелява като по чудо дори когато всички мислят, че ще умре. И когато баща му е изгорен като вещер, момчето наистина заминава, а романът проследява неговите премеждия по време на Трийсетгодишната война (1618-1648г), останала в историята като един от най-пагубните конфликти в Европа.
"Тил" е от онези романи, в които няма нищо случайно. Не е случайно, че в първите му страници Келман ни среща с вече възрастния Тил и едва след това ни разказва за момчето, което е бил някога. Нито че смъртта сякаш постоянно следва героя по петите. Дали обаче Тил ще успее да постигне онова, за което мечтае, а именно да остане безсмъртен, можете да разберете единствено ако прочетете целия роман. А най-прекият път към него е ТУК.
