Ако трябва да обясните на някого какво преживяване е The Wolf of Wall Street (Вълкът от Уолстрийт), може спокойно да му кажете, че е тричасова еуфория, създадена от някои от легендите на съвременното американското кино.
След семейната драма Hugo (Изобретението на Хюго) Мартин Скорсезе (Martin Scorsese) прави завой на 180 градуса.
Култовият режисьор отново си партнира с Леонардо Ди Каприо (Leonardo DiCaprio), с когото вече имат няколко наистина силни филма заедно.
Приятелството (както на снимачната площадка, така и извън нея) между тях започва през 2002 година с историческата драма The Gangs of New York (Бандите на Ню Йорк). Повече от десетилетие по-късно Скорсезе и Ди Каприо продължават да берат плодовете на запознанството си. 
The Wolf of Wall Street разказва историята на скандалния американски брокер от Уолстрийт Джордан Белфърт - безскрупулен измамник, който от нищо и никакъв мечтател се превръща в една от основните фигури в индустрията.
Лео е именно в неговата роля и я пресъздава по начин, който неизменно ни кара да се чудим ще продължи ли Академията да го пренебрегва година след година.
Фантастичното в играта на Ди Каприо? Той се отдава в такава степен на своя персонаж, че забравятe за актьора, който се крие в тялото и се фокусирате единствено върху героя.
Както в последните му два филма – The Great Gatsby (Великият Гетсби) и Django Unchained (Джанго без окови) – и тук Лео се превъплъщава в образа на заможния американец, властолюбив и алчен човек, който заради любовта си към парите накрая губи всичко.
Безспорно от трите споменати роли тази на Белфърт е най-брилянтно представена – персонаж, който изглежда прекалено истински. Интересното обаче е, че в трагедията, цинизма и алчността си той е и забавен.
Това не важи само за Вълка, а за целия филм. Новото произведение на Скорсезе без съмнение е сред най-смешните му филми и то по начин, по който комедиите, които излизат през последните години, не успяват да постигнат. 
Както винаги, режисьорът залага на умопомрачителен каст, в който Леонардо е една от основите, но не и единствената.
Цялата история се движи от трима души, които повличат в буреносен водовъртеж няколко футболни отбора от знайни и незнайни талантливи актьори.
Въпросното трио се състои от Лео, Джона Хил (Jonah Hill) и тепърва набиращата известност австралийка Марго Роби (Margot Robbie).
Хил досега беше известен с ролите си в различни предимно еднотипни комедии с участието на Адам Сандлър (Adam Sandler) и Джеймс Франко (James Franco). Ролите му във филми като Moneyball и 21 Jump Street обаче доказаха, че той далеч не е толкова посредствен, за колкото го смятаха.
За Марго Роби пък все още няма какво да се каже в ретроспективен план, тъй като The Wolf of Wall Street е златният билет за нея. Ролята й е на Наоми – съпругата на Белфърт, която, освен че е повече от ослепително красива, има и нужните качества, за да се изправи насреща му. 
Австралийката се отличава и с фантастичен бруклински акцент, който ще ви накара да гледате някои от сцените отново и отново, само за да го чуете. Ако има награда за акценти, то тя със сигурност я заслужава.
С по-епизодични роли се включват Роб Райнър (Rob Reiner) и Матю Макконъхи (Matthew McConaughey). За Райнър това е първи филм от 2006 година, когато участва в анимацията Everyone’s Hero. Въпреки голямата пауза нюйоркската легенда е неотразим още в първата си сцена в The Wolf of Wall Street.
За Матю Макконъхи пък можем да потвърдим, че продължава със силната си серия – факт, който важи с все по-голяма сила във всеки следващ филм с негово участие. Именно неговият персонаж въвежда Джордан Белфърт в голямата игра на борсата.
Единственото лошо нещо в появата на актьора е, че свършва прекалено бързо. По-късно, с развитието на филма, не умира надеждата, че той ще се появи отново рано или късно, но това така и не се случва.
Всички тези образи са обвързани от една изключително тъжна, дори трагична история, която, както споменахме, Скорсезе обръща на 180 градуса и представя по възможно най-комичния начин. 
В The Wolf of Wall Street моралът и задръжките не съществуват – не че Мартин одобрява тяхната липса. За много хора обаче сексът, алкохолът, парите, насилието – всичко това би било в прекалено големи количества дори за такъв филм.
Преминаването на границата обаче постига желания ефект и, колкото абсурдно да изглежда всичко, то е нещо, с което някои хора могат да се асоциират, други - да мечтаят за него, трети - да се отвращават, а четвърти - да го приемат като художествена хипербола.
И за да отбележи финала на този дълъг три часа епичен купон, режисьорът прави нещо недотам очаквано – завършва го тихо, дори прекалено тихо, и ни оставя да помислим за това кои са вълците, кой е нашият Уолстрийт и от коя страна на барикадата всъщност искаме да застанем.
