На 28ми този месец The Streets посрещнаха края си сред 7,500 свои фенове на най-големия закрит зимен фестивал във Великобритания. По ирония на съдбата последният фест на Майк Скинър, човекът-машина в The Streets, носи наименованието The Big Reunion. Ирония е и че последният му ден като The Streets съвпадна с рожденият му ден. Едва ли има по - удачно време да се роди нещо ново и Скинър не пропусна тази възможност да смени кожата си. С какво - никой не знае, но досегашното му амплоа остави своеобразна следа в английската музика от началото на века.
Майк Скинър просто скочи в кожата на своят проект/алтер его/ начин на изразяване на хулигански британски със съответния характерен акцент, творението от самобитен хип-хоп - The Streets. Човекът го бивало го е още от малък с кийбордите, но му се налага да разбере как стоят нещата по трудния начин. С други думи – как се задвижва хип-хоп кариера, докато работиш в закусвалня, опитвайки се да направиш собствен лейбъл и същевремнно да разпращаш демо записи като писма в бутилки. Върши всичко, което трябва, за да получи, това, което иска и поетапно попива впечатления от нещата, които му се случват между масите по кръчмите, по ъглите в клубовете, под баровете и на подовете на такситата. Всичко влиза в употреба, независимо дали е било важно или едва си е отворил очите, за да го види. Проектът The Streets е започнат още през 1994г. с барабаниста Johnny Drum Machine и вокалиста Кевин Марк Трейл, но времето на Скинър се разпокъсва в постоянна миграция от Бирмингам през Брикстън в Камдън Таун и обратно.
Неспособността на Майк Скинър да се установи на едно място по това време, не изглежда като предпоставка за кариера, която да се осребри в шест албума по-късно. Въпреки това, магията се случва и парчето Has It Comes to This? достигна номер 18 в британските чартове през 2001г. като от задимените клубове Скинър стъпва с бойна рима на червения килим и е номиниран за Brit Award, а дебютният му албум Original Pirate Material попада в челната петица на списание NME за 2002г. Original Pirate Material е истинска галерия от физиономии и истории от британския клубен живот, запомнени в различна степен на трезвеност. Пиратският материал е номиниран за най-добър албум от редица престижни издания и постига добро класиране в чартовете, като името на Майк Скинър започва да става синоним на остроумна европейски хип-хоп главоблъсканциа от ново поколение. The Streets изгряват като тотална британска хип-хоп сензация, докато римуваните ърбън приказки за падения и възкресения по клубовете се разнасят из цяла Англия.
Готиното на хора като Майк Скинър е, че никога не занеш какво ще направят. Въпреки, че е от Бирмингам, Майк Скинър дава хляб на много безработни хейтъри, говорейки на Мокни. Което пък е един от многобройните диалекти на английския, който имитира характерното наречие на работническата класа в Лондон, но всъщност принадлежи на една по-заможна прослойка лондончани. И всичко това очевидно има значение за някого, за да стане голяма полемика. Което е прекалено, дори при положение, че става дума за страна, в която всички карат в другото платно.
В началото на века Скинър има една-две предпоставки да се превърне в хип-хоп сензацията на Острова. Хаплив е, запален футболен фен (на „Бирмингам“, скоро няма да празнува), отегчен до смърт от възможностите на средната класа, но не достатъчно богат, че да си купи спокойствие, далеч от нея, той е идеалният бял хип-хоп изпълнител за нацията. Original Pirate Material е хит, но не става събитие, заради невероятните вокали на The Streets, а защото дори най-странният бийт ще пасне на настроението на човек, който има какво да каже, след като го е преживял лично.
Вторият албум A Grand Don`t Come For Free отива в концептуалността. Посветен е на част от безпаметните трипове, осветявани от внезапни флашбеци, които в случая са стигнали, за да се навърже история за изгубени хиляда лири, намерено привлекателно момиче, любов, релакс, изгубено привлекателно момиче, намерени хиляда паунда. Този път The Streets улучват точно в десятката и албумът оглавява английските класации. Очевидно крайностите в личния живот винаги са приветствани от аудиторията, но Скинър няма намерение да пада от ръба. Вместо това изживява образа си на рап звезда и го описва в третия албум The Hadrest Way To Make Living , който излиза през 2006г. и дебютира на първо място в чартовете. С този албум Скинър е оставил баровете и тоалетните на клубовете на мира и се фокусира върху щастието и драмата на това да си известен. Първият трак When You Wasn`t Famous дори е посветен на неназована известна певица, която медиите на Острова подозират, че е Черил Коул. През 2005г. Скинър най-накрая основава свой собствен лейбъл - The Beats Recordings, от който тръгва настоящата британска хип-хоп сензация Professor Green.
След Everything is Borrowed от 2008г , през януари 2011г. излезе материалът Cyberspace and Reds, който съдържа парчета, не влезли в последния албум на The Streets - Computers and Blues. Computers and Blues излезе месец по-късно и с това фабриката за рими на The Streets затвори врати. Майк Скинър намеква, че иска да се занимава с кино и дори спомена, че ще участва в нов британски трилър. The Streets не са повече в плановете му, но едно е сигурно почти двайсет години по-късно. Едва ли скоро ще има друг изпълнител като Майк Скинър, който да изплува от нищото, за да залее радиостанциите с нетактични реплики към живота под и над повърхността на развитите общества. Сега мястото му е свободно и може би на ход е Professor Green?
По-скоро не.
