The Smugglers Collective работят неуморно от 3 години за популяризирането на винтидж културата в България, организирайки парти след парти и спектакъл след спектакъл. Колективът, който се състои от дуото Павел и Митко, съвсем легално си контрабандира големи количества суинг, рокабили и рокендрол за нуждите на масите от танци и веселие, но освен това, е замесен и в няколко бурлеска представления в България. За пътя на суинг партитата от Франция до България, изкуството на бурлеската и респекта, който са получили от оркестъра на Дюк Елингтън, Павел и Митко разказаха в интервю за Avtora.com.
Стефан Стефанов: Защо избрахте точно Smugglers Collective за име на проекта?
Павел: Първо, искам да кажа, че сме The Smugglers Collective, а иначе избрахме името, заради самата епоха, към която се причисляваме - към тази суинг, винтидж, леко гангстерска атмосфера от 20-те и 30-те години. Smuggler е контрабандист от Голямата депресия, точно когато се заражда тази култура. Звучеше добре като дума...
Митко: Просто звучеше адекватно на това, което правим.
Павел: Наистина пасна на концепцията ни за партита - и като музика, и като визия. Има и известна доза закачка за това нали, че сме контрабандисти на някакъв вид по-различна култура, която по-трудно се прокарва.
.: А не сте ли точно контрабандисти на суинг в България?
Митко: Така се получава, защото нямаше други преди нас, които да го правят. Но наистина името много добре пасна на това, което се случи впоследствие.
.: Какви са основните правила във вашия колектив?
Павел: Основните правила са... че няма правила.
Митко: То не е правило, но наистина - това, което правим, е свързано с винтидж елементите, суинг нещата. В смисъл, че в каквито и други стилове да отидем, винаги гледаме да стоим по-винтидж и да се усеща влиянието на винтидж културата.
.: Как се роди тази любов към винтидж културата?
Митко: От страшно много музика, филми, такива неща. Като тръгнеш от 1-2 неща, които са ти харесали, и продължиш да дълбаеш, просто залепваш за тази култура.
Павел: И двамата учихме във Франция в един период преди няколко години и общо взето малко или много се потопихме в тази култура. Там се запознахме с цялата винтидж, суинг, рокабили традиция и оттам дойде още по-голямото запалване и интерес към това нещо, както и желанието ни да го пренесем по някакъв начин в България.
Митко: Във Франция има много близък допир до това нещо. В смисъл, че ако наистина го търсиш, ще го намериш много лесно. Сега в България започна да се развива, но преди 3-4 години никой не знаеше за тази култура – старите дрехи бяха просто стари дрехи, а тази музика беше добре забравена стара или никога позната.
Във Франция имаше установена винтидж култура, имаше хора, които могат да те научат на тези неща. Изобщо, там има общество, което много помага.
.: Разпространена ли е винтидж културата във Франция?
Митко: В Лион, където бяхме, не беше изобщо разпространена. Да кажем в Париж, който е много по-голям град, си беше добре представена.
Павел: В Лион имаше много джаз клубове да кажем...
Митко: Да, тези, които са останали след войната... Има и страшно много пазари за антикварни неща и гаражни разпродажби. Ти като тръгнеш малко по малко, ако имаш и предразположението да го правиш, започваш да се запознаваш с разни хора от тази култура, които обаче са много "накъсани" един от друг.
Всъщност, така започнахме да правим партита - видяхме, че има много хора, на които тази култура им харесва, и си създадохме една малка среда, което беше супер.
.: Имахте ли прощално парти във Франция?
Павел: Нямахме прощално парти, защото тогава нещата във Франция ги правехме малко за разнообразие, понеже нямаше други такива партита и ние искахме да си го направим за нас. Тогава правехме тези партита, за да си запълваме по някакъв начин петък и събота. Не сме гледали насериозно на тези партита, за да правим прощално парти.
Просто се върнахме в България и видяхме, че тук няма еквивалент на партитата, които правихме там, и решихме да започнем да ги правим, като нещата лека-полека станаха по-сериозни и така вече три години.
.: Пускате суинг, рокабили, рокендрол, но вие с кой стил влязохте в тази култура?
Павел: Суингът беше първото нещо, което аз открих. В началото на гимназията дори не съм знаел, че е суинг, просто ми харесваше. След това тръгнах по цялата история на музиката, в която, така или иначе, стиловете са много тясно свързани и артистите през годините са ги сменяли много. Така, че за мен от суинга тръгна всичко.
Митко: Навремето, доста отдавна, Павката беше купил една касетка на Big Bad Voodoo Daddy, което бeше първият ни допир до нещо различно от слушаната от нас до този момент музика. Но това, което ме е върнало в начална точка, поне в моя случай, е рокабили.
.: Подгрявали сте Cherry Poppin' Daddies и Глен Милър, имахте ли личен контакт с тях?
Митко: За Cherry Poppin' Daddies бяхме правили една поредица от before партита, не сме подгрявали преди тях, но се срещнахме с тях на афтър партито...
.: Стив Пери (вокалистът на Cherry Poppin' Daddies - бел.ред.) имаше ли необходимото суинг отношение?
Павел: Разбира се, те са много яки пичове и много им се кефим! Иначе най-интересното беше, че освен Глен Милър, подгрявахме и оркестъра на Дюк Елингтън, и точно след концерта бяхме организирали афтър парти.
Музикантите от оркестъра дойдоха на партито в клуба, там беше и внукът на Дюк Елингтън, който е ръководител на оркестъра, който дойде и ни поздрави за музиката, която пускаме, и за атмосферата, която създаваме. Каза, че наистина все едно са на някое от суинг партитата навремето в Америка. Беше много важно за нас да го чуем от такъв човек.
.: Това ли е най-якото нещо, което са ви казвали след парти?
Митко: Това е едно от най-хубавите неща, които са ни казвали.
Павел: Краят на партитата обикновено е много безпаметен! (смее се)
Митко: Има много хора, които са благодарни, защото не са предполагали, че това нещо може да съществува в България, в София или където и да е. Има една такава превъзбуденост и радост, която лесно се усеща, и това е много радващо.
Павел: Нещо, което ме удовлетворява, е, когато някой, който не е бил запознат с тази музика и съпътстващата я култура, след като присъства случайно дори на някое от нашите партита и му е харесало, после ни пише във Facebook, че много му е харесало, че сме го накарали да открие нещо ново. Заради това започнахме да ги правим тези неща.
.: Вие сте правили много партита, но кое е било най-якото, на което сте били като фенове?
Митко: Веднага се сещам за концерта на The Bullets. От много отдавна не съм ходил на такъв рокабили концерт – много хора, пълна зала, беше много приятно. Това ми е последният спомен от яко парти.
Павел: Ние там пак участвахме, но не така дейно. Бяхме просто гости и беше наистина страхотно.
.: Вие сте организатори на бурлеска спектакли в България, ще разкажете ли малко повече за това?
Павел: В Европа има много развита бурлеска сцена, особено в столиците - Берлин, Лондон, Париж, но през последните 10 години бурлеската преживява ренесанс най-вече с появата на Дита фон Тийз, която е най-известната бурлеска звезда.
Бурлеската също е част от винтидж културата, до която се докоснахме във Франция, и която искахме да развием малко или много, когато започнахме да правим партитата тук.
Говорихме, мислихме какво може да се направи и решихме, че бурлеска би било най-интересно за публиката в България и точно така се оказа. Вече направихме 4 спектакъла, всеки по-успешен от предния, което може само да ни радва.
.: Самите вие как се запознахте с бурлеската?
Павел: Във Франция случайно попаднах на бурлеска, по-точно на суинг концерти, които са съпроводени с бурлеска.
Митко: Бурлеската и суингът вървят ръка за ръка, защото момичетата, бурлеска изпълнителките, правят актовете на суинг музика или на винтидж музика като цяло, така че бурлеската и суингът много често са заедно.
Павел: Първият бурлеска спектакъл, който направихме, беше с бурлеска представление, суинг група и диджей.
Смятате ли, че в България изкуството на бурлеската се възприема в неговата пълнота?
Митко: На мен ми се струва, че това нещо започва да влиза под кожата на хората и те започват да разбират, че има разлика между пошъл стриптийз и бурлеска, което си е вид изкуство.
По медиите и нещата, които чета за спектаклите, коментарите в мрежата и т.н., все повече има хора, които знаят защо са били на представление и какво е бурлеската. С първите няколко спектакъла успяхме да отсеем хората, които са попаднали на тези представления случайно, и публиката идва вече по-целенасочено.
.: Електро суингът ли е следващата крачка пред суинг музиката?
Митко: Електро суингът е модерният вариант на суинга. Ние много харесваме винтидж музиката и цялата тази атмосфера около нея, но има много хора, които работят с електронна музика, има и много млади, които харесват такава музика, и може би електро суингът е начинът да им покажем, че е имало нещо преди електронната музика. Мисля, че миксът от хип-хоп, суинг и електронна музика е перфектен начин да постигнем това.
.: Какво следва за The Smugglers Collective оттук-нататък?
Павел: На 16-ти декември ще е второто ни парти от една нова поредица партита - Smugglers Swing Club, които стартирахме, за да обединим всичко, с което се занимаваме - всичките ни интереси във винтидж стилистиката да бъдат обединени в едно по-голямо и мащабно парти.
То ще е второто от поредицата, първото беше много успешно и с нетърпение чакаме следващото. След това на 19-ти празнуваме 3 години, откакто започнахме да правим суинг партита в България.
Иначе планове има и за догодина, отново свързани с концерти, бурлеска и всичко останало. В средата на януари ще гостуваме в Гърция на един суинг и рокендрол фестивал в Солун, а после имаме гостуване на едни колеги в Белгия. Въобще ще има доста интересни неща за разказване.
.: Последни думи от The Smugglers Collective?
Митко: Keep swingin'!
*Снимки: Симеон Лютаков
