The Matrix: Path of Neo

- Mister Anderson!
- Ще ти набия матрицата в дуп****та!

 

"The Matrix" вкара мен и мнозина други в новото хилядолетие. Първата част на филма беше есенция на страхове, мисли и сънища, които дебнат на ръба на съзнанието – евала на Уашовски! По–нататък нещата се изчанчиха по Холивудски и за пореден път бе доказано как гениална идея може да деградира до “junk food". Нейсе – покрай глупостите излязоха и красиви гледки  като ''Аниматрицата'', безброй култови и крилати фрази, както и играта "Ентър да Матрикс". Сега в света на зелените digits ще крачим в ролята на самия "Избран" – "Tхе матрикс, пат ъф Нио".

 

 

И така – как от хибрид хакер - офис писарушка да стигнем до полубожественото? Просто следваме белия заек и слушаме напътствията на Морфиъс. Слава Богу, няма тотален копи-пейст на филма – мисиите и сцените са доста разширени, така че ако попаднете на дежа ву, да знаете, че грешката е в матрицата, а не в телевизора ви. От изнизване покрай ченгета и агенти, през безбройни тренировки, после пак в матрицата и мисия след мисия, мила моя майно льо.

- А бате Нео ще изпецка вси агенти във гъ… по светааа!

 

Нека не се лъжем. Битки, побоища и престрелки – това ще е основното занимание. Пъзелите са малко и елементарни - именно сблъсъкът е и пътят, и истината, и т.н. на Нео, който, както сте забелязали, владее древното бойно изкуство "Пътя на сопата", както и разнородни хладни оръжия (от злобно брадве до катана). Геймплеят е юзър френдли отвсякъде и ще се насладите на пищни комбота тип – "Прасни агента и го разстреляй във въздуха" или пък "Закови агента с тупаници за стената и глей как се кърти мазилката зад него!" Забавянето на времето и спирането на куршуми с мисъл са си запазена марка.

 

Системата "пик а таргет" теоритично има своите предимства, когато трябва да се справяме с многобройната гмеж от врагове (моментът, когато тупах няколкостотин агент-смитовци с метална тръба, влезе в личната ми митология като – "Итс рейнинг мен, алелуя!"). Същата система обаче може да ви вкара в трагикомична ситуация: Нео буквално спуква от бой даден враг (докато онзи започне да примигва като на късо съединение) и толкова се увлича, че не може да го пренасочите към останалите трима, които се надпреварват кой да го фрасне или да му пръсне черепа. Другата крайност е: Нео раздава удари с бързината и точността на ураган, сниман от друсан оператор. Не знаеш къде удряш, не знаеш кой те млати и вместо премерени хватки се получава нещо като бой на футболна агитка…Абе шоу да става!

 

Интересна подробност е начинът, по който Нео може да вижда матрицата (зелените числа и знаци). Освен радост за окото (да, бе) така можете да детектнете я някой стелтнат враг, я врата…

 

Това, което визуално придаваше на филма мрачно очарование, е добре съхранено и развито в самата игра. Аудиото допринася за атмосферата и е на доста добро ниво.

 

"Path of Neo" несъмнено ще допадне на феновете на поредицата. Всички запомнящи се моменти са отразени, добавени са други в същия дух, Нео върти сопа – абе какво друго му трябва на един фен?

 

Официален сайт: http://www.atari.com/thematrixpathofneo/