The Lone Ranger - американската икона, която разочарова киноманите

Pinterest LinkedIn +

Завръщането на Самотния ездач на голям екран с филма The Lone Ranger от 2013 г. определено не оправда очакванията на феновете му.

Появил се за първи път в радио шоу през 1933 г., маскираният герой е сред най-култовите персонажи от развлекателната индустрия в САЩ, което лесно обяснява вълнението около последната лента, посветена на него – The Lone Ranger.

Както е известно обаче, с големите надежди идва и голямото разочарование – нещо, което режисьорът Гор Вербински (Gore Verbinski) и Disney разбраха по трудния начин.

Само година след като студиото усети горчивината от голямата загуба с тоталния провал John Carter (Джон Картър от Марс) идва ред на една почти толкова мащабна във финансово отношение издънка.Продукцията The Lone Ranger срещна множество препятствия преди завършването си, като някои от тях бяха смъртта на член от екипа, пожари, епидемия от варицела и др.

На последно място, но не и по важност, началото на снимките беше отлагано няколко пъти заради прекалено висок бюджет. Проблемът отчасти беше превъзмогнат, след като главните актьори се отказаха от 20% от хонорара си.

За съжаление на Disney, дори тази мярка не помогна на The Lone Ranger, който още с дебюта си беше взет под прицел от критиката, а рецензиите повлияха в голяма степен негативно и на продажбите на билети.

От гледната точка на човек, чието детство не е белязано от класически филми и сериали за Самотния ездач, филмът далеч не заслужава цялата ненавист, която се изсипа върху него.
Въпреки че е далеч от представата за идеалния летен блокбъстър, The Lone Ranger има и своите добри страни. Te обаче не успяват да компенсират слабостите му.

Сюжетът цели да представи легендарния каубой на младите поколения, а за да привлече интереса им, използва вероятно най-популярния американски актьор за последните 10-15 години – Джони Деп (Johnny Depp) в ролята на индианеца Тонто.

Историята проследява превръщането на един адвокат в маскиран защитник на доброто, който тръгва по следите на група разбойници, убили брат му от засада.

В главната роля е Арми Хамър (Armie Hammer), чиито най-популярни актьорски превъплъщения са тези на близнаците Уинкълвос от драмата The Social Network (Социалната мрежа) на Дейвид Финчър (David Fincher).
Сценарият обаче е написан не от гледната точка на Джон Рейд, както е истинското име на Самотния рейнджър във филма, а от тази на неговия екранен партньор, изигран от Джони Деп.

За над 20-те години, прекарани под светлината на прожекторите, Деп изигра множество култови роли, като след дебюта на вероятно най-известния му герой – капитан Джак Спароу – името му започна да се свързва най-вече с пародийни персонажи с много грим.

Макар да има и някои забавни моменти в The Lone Ranger, Тонто така и не успява да забавлява както популярния пират, който също е дело на Деп и Вербински.

Както индианецът, така и филмът страдат от едно и също нещо – прекалено много се опитват да приличат на Pirates of the Caribbean, при което обаче се губи есенцията на приключенската поредица, започнала през 2003 г.

Един от най-големите минуси на новата лента на Disney е прекалено дългото й времетраене, което нямаше да е толкова фатално, ако имаше разнообразие в сюжета и развитие на героите.

Това, което получават киноманите обаче, е едно монотонно преследване по движещи се влакове, прекъсвано от вече възрастния Тонто, който разказва историята си на малко момче – почитател на Самотния ездач.
Сред поддържащите актьори се забелязва задължителната екранна партньорка на Джони Деп – Хелена Бонам Картър (Helena Bonham Carter), която всъщност е глътка свеж въздух на фона на останалите герои.

Големият лош във филма пък е изигран от Уилям Фикнър (William Fichtner), за когото подобни роли са изключително характерни, но и който не успява да направи персонажа по-харизматичен от останалите герои във филма.

Истината в крайна сметка е, че The Lone Ranger изключително много се старае да се хареса на зрителя. След определен брой експлозии и влакови катастрофи обаче компромисите стават прекалено много и интересът към случващото се на екрана постепенно се губи, отстъпвайки място на този към финалните надписи.

Сподели.