Въпреки че френското кино винаги е било на високо ниво, сякаш през последните години прожекторите се изместиха от него и за добро или лошо френските филми стояха далеч от комерсиалния успех.
През 2011 г. обаче, черно-бялата няма лента на Мишел Азанависиюс (Michel Hazanavicius) с Жан Дюжарден (Jean Dujardin) – "Артистът" (The Artist) предизвика фурор в света на киното и след като покори сърцата на Холивуд, обра и голяма част от наградите Оскар.
По стъпките му върви и новата продукция на френските режисьори Оливър Накаше (Olivier Nakache) и Ерик Толедано (Eric Toledano) – The Intouchables, която дебютира успешно в кината. Филмът е все по-вероятно да повтори успеха на "Артистът". Със своята непринуденост, свеж хумор и интересна, но ненатрапчива история, той успява да се отличи от много от драмите, които излизат на екран в последно време.
Сюжетът на The Intouchables е един от големите плюсове на филма. И вместо да се опитва да разкаже невиждана досега история, той прави точно обратното – залага на съвсем обикновена, човешка такава, в което се крие и голяма част от чара на лентата. Франсоа Клузо (Francois Cluzet) играе богаташа Филип, който след инцидент остава инвалид и не чувства нищо от главата надолу. След като сменя няколко асистента, той попада на кандидатурата на Дрис (Омар Си), който се оказва толкова неподходящ за работата, че Филип решава да го назначи.
С развитие на отношенията помежду им, те стават все по-добри приятели, а Дрис научава Филип, че когато има желание за живот, няма невъзможни неща. Двамата актьори предоставят невероятни изпълнения, а химията помежду им е уникална. The Intouchables на моменти изглежда не толкова като игрален филм, колкото като документален, разказващ за силата на човешката воля и пренасящ дружбата между двама дългогодишни приятели на екран.
В допълнение, филмът разглежда и отхвърля наложените расови и социални стереотипи, като героите вместо да принадлежат на дадени етикети, откриват характерите си един към друг, за да разберат, че са чисто и просто хора.
Използвайки хитър и свеж хумор, The Intouchables е по-скоро изключителна комедия с елементи на драма, отколкото обратното. Без да омаловажава личната трагедия на Филип, тя успява да улови положителното дори и в най-отчайващите периоди на човек и да издигне малките моменти в живота ни на преден план, както и хората, с които ги споделяме.
Въпреки че е продължителност от близо два часа, филмът минава наистина неусетно. За разлика от много други драми, претендиращи за спечелване на големите награди, той стои много естествено и дори без да го показва, заслужава големите похвали и отличия, които му предстоят. Едно ревю обаче би могло в много малка степен да улови удоволствието, което предоставя лентата.
Дали ще го гледате на кино или в домашни условия, няма такова значение, но определено трябва да му дадете шанс, а направите ли го, със сигурност ще останете доволни и усмихнати след финалните надписи.
