Warner Bros. започна една практика, която много други студия сметнаха за подходяща ($$$) - да разделят финала на дадена поредица в два филма. Първо това стана с Хари Потър, последва Twilight (Здрач), а за The Hobbit (Хобит) летвата беше вдигната - една книга, екранизирана в цели три филма. Като се има предвид това, беше неизбежно да видим третата книга от литературната поредица The Hunger Games (Игрите на глада), представена в два филма.
Много киномани и фенове на поредицата не одобриха това решение, което, според студио Lionsgate, представя по-подробно историята ($$$) на Катнис Евърдийн. Тук няма как да ги опровергаем - обърнато е внимание дори на най-дребните детайли и сцени.
Ако трябва да опиша The Hunger Games: Mockingjay - Part I с няколко думи, то филмът може да се приеме като удължен трейлър на Mockingjay - Part II, без да издава наистина интересните неща от сюжета.
По същия начин, по който Harry Potter and the Deathly Hallows - Part I положи основите за епичния финал през 2011 г., Mockingjay - Part I го прави за поредицата на Сюзън Колинс.
Оставяйки екшън сцените за 2015 г., режисираната от Франсис Лоурънс лента залага на развитието на своите персонажи. Емоционалната натовареност на събитията, които се случиха в края на The Hunger Games: Catching Fire, е главен елемент в предпоследната глава от сагата за Панем.
Като самостоятелен филм, обаче, Mockingjay - Part I лесно може да разочарова феновете на първите два филма заради липсата на екшън, запазен за накрая.
Дори в малобройните по-напрегнати моменти от лентата се усеща недостиг на нещо. Режисьорът пое щафетата от Гари Рос (The Hunger Games) за Catching Fire и изчисти дребните проблеми, които бяха налице в първия филм от поредицата. Именно затова не можем да си обясним завръщането на похват като shaky камерата, който тук определено не работи.
Като изключим това и разтягането на книгата на Сюзън Колинс в два филма обаче, The Hunger Games: Mockingjay - Part I се представя над средното ниво.
Отново имаме фантастична актьорска игра в лицето на Дженифър Лоурънс, която за няколкото години, в които е на големия екран, се превърна в една от най-големите любимки на киноманите и пример за подражание.
Изненадващо, но Джош Хъчърсън за първи път от началото на сагата предизвиква симпатиите ни със силно присъствие - нещо, което определено не видяхме в The Hunger Games и беше само загатнато в Catching Fire.
Други роли пък, като тази на Кресида (Натали Дормър), са само щрихирани и очакваме много повече от поддържащите персонажи в Mockingjay - Part II.
Avtora.com: Очакваме вашите коментари под статията за този филм!
Като теглим чертата, Mockingjay - Part I е в баланс с първите два филма от поредицата, които заложиха най-вече на екшън, докато тук станахме свидетели на история за пропаганда и политика.
Всичко, което назряваше през последните две години, започна да се разгръща и уникалната сцена с песента The Hanging Tree (в брилянтно изпълнение на Дженифър Лоурънс и аранжировка на Джеймс Нютън Хауър) вероятно е малка частичка от това, което ни очаква на големия финал през 2015 г.
