Сюзан Колинс (Suzanne Collins) успя да подобри рекорда на Джоан Роулинг (J. K. Rowling) и да се настани удобно сред най-продаваните, най-четените и изобщо най-успешните писатели през последните няколко години. При това напълно заслужено, защото трилогията й The Hunger Games (Игрите на глада) доказа, че е много повече от поредната бестселър поредица, превърнала се в серия от блокбъстъри.
Обективно погледнато, именно това се случи. Една успешна литературна поредица се пренесе на големия екран с още по-голям успех. Всъщност обаче подобно описание подхожда повече на The Twilight Saga (Здрач), отколкото на The Hunger Games.
Без да подценяваме филмите по романите на Колинс, които са зрелищни, мащабни и с разкошен актьорски състав, книгите безспорно ги превъзхождат. По няколко причини. Като начало, определението young adult (еквивалентно на малко остарелия български израз "детско-юношески") не е най-подходящото за тях. Или поне не изчерпва съдържанието им.
Пишейки The Hunger Games, Колинс има няколко основни източника на вдъхновение - древногръцката митология, римската история и риалити телевизията (за чието съществуване до известна степен е виновен авторът на "1984" Джордж Оруел). Резултатът е зловеща антиутопия, която има много по-сериозна литературна стойност от повечето тийн поредици. И успя да си спечели много широка аудитория.
Извън мрачната сериозност на книгите, която поне досега остава някак на заден план в екранизациите, трилогията на Колинс може и да не дава възможност на читателите да растат заедно с персонажите (като Harry Potter) и да не предлага драматична и отчайващо дълга любовна история (като цял куп вампирско-върколашки поредици), но успява да ни потопи в един много интересно изграден свят.
Персонажите не са кой знае колко специални и вероятно именно по тази причина са далеч по-реалистични и интересни от всички свръхестествени същества, бликащи от масовата young adult литература. Поредното доказателство, че определението страда от неправилната си употреба. Макар да не е изчерпателно в случая с The Hunger Games, то не е и неуместно. Именно то се използва и за част от романите на Тери Прачет (поредицата за вещицата Тифани, например) и за The Book Thief (Крадецът на книги) на Маркъс Зюсак.
Паралелите с абсурдите на съвременността също са много по-осезаеми в книгите, отколкото в екранизациите. Или поне от първия филм, чийто режисьор Гари Рос (Gary Ross) е заложил най-вече на ефектната визия. Втората лента от поредицата - екранизация по втория роман от трилогията Catching Fire - е поверена на Франсис Лоурънс (Francis Lawrence) и се доближава повече до атмосферата на книгата.
Екранизацията по третия роман ще бъде разделена в две части (по чисто финансови причини, защото развръзката съвсем спокойно може да бъде събрана и в един филм). Доколко добър ще бъде резултатът от това решение ще разберем през ноември 2014 година, когато излиза първата част на Mockingjay. Дотогава не подминавайте с пренебрежение young adult заглавията - никога не се знае дали няма да предложат нещо много по-добро от влюбени вампири.
