Много хора сравняват The Hunger Games (Игрите на глада) с Twilight (Здрач) – голяма грешка от тяхна страна, тъй като вампирската сага не може да стъпи и на малкия пръст на дистопичната история за Панем.
Това, което започна с филма от 2011 г. The Hunger Games, продължава във втората част от поредицата – Catching Fire (Възпламеняване).
Режисьор този път не е Гари Рос (Gary Ross), а Франсис Лоурънс (Francis Lawrence), който без съмнение е свършил повече от страхотна работа, преодолявайки високата летва, която стои пред всяко продължение.
Филмът изглежда изключително мрачен, като, за щастие, Лоурънс не постига това насила, а точно обратното – всичко се случва естествено и изглежда реалистично.
Дистопиите са един от най-странните жанрове в киното и литературата и не всеки успява да предаде посланията, които носят.
В случая с The Hunger Games този проблем е лесно преодолян, тъй като любовният триъгълник, характерен за много young-adult поредици, присъства, но не е на преден план. На негово място стои идеята за тоталитаризма, влиянието на медиите и извратеността на материалистичния свят, в който живеем.
Чрез фокусиране върху реалити форматите сагата за Катнис Евърдийн показва колко лесно хората се поддават на манипулация и как вниманието им често е съсредоточено не там, където трябва.
Главната роля отново е изиграна от брилянтната Дженифър Лоурънс (Jennifer Lawrence), която за няколко години се превърна в истински пример за младите момичета.
Отличената с "Оскар" актриса вече неведнъж се е доказала, обаче и опасенията на феновете бяха насочени към съвсем други актьори и персонажи. За щастие, предубежденията за някои решения на Франсис Лоурънс относно актьорския състав се оказват напълно безпочвени.
Както и в първия филм, кастът е безупречен, като дори Джош Хъчърсън (Josh Hutcherson), който в The Hunger Games не можа да грабне симпатиите на зрителя, тук е вече много по-отворен в ролята си и героят му Пийта Меларк е разгледан в по-голяма дълбочина.
Вълнуващото в актьорския състав обаче са новите герои и по-специално триото Джоана Мейсън, Финик Одеър, Плутарх Хевънсбий. В техните роли са съответно Джена Малоун (Jena Malone), Сам Клафлин (Sam Claflin) и Филип Сиймур Хофман (Phillip Seymour Hoffman).
Именно те носят част от свежестта на втората част, което всъщност е доста образно казано, тъй като лентата е с преобладаващо мрачна и потискаща атмосфера.
И все пак кастът носи в голяма степен промяната в тона на Catching Fire. Един от минусите на първия филм е, че не успя да накара зрителите, които не са чели книгите, да ги е грижа за персонажите. 
С Джоана и Финик, които са предишни победители в Игрите на глада, подходът е съвсем различен – с представянето и развитието им като герои е неизбежно вълнението на чия страна са те и каква ще бъде ролята им в голямата картина.
Що се отнася до развитието на историята, Франсис Лоурънс успява умело да надгражда действие след действие и да доведе филма до изключителна кулминация, като същевременно остава верен на книгата и не внася много промени в сюжета.
На двата полюса са Игрите на глада като инструмент на президента Сноу (както може да се очаква – брилянтен Доналд Съдърланд) за подчиняване на масите, от една страна, и зараждащият се бунт - от друга. Режисьорът подготвя зрителите точно за неговия старт и чакането си заслужава всяка минута.
Интересен е моментът с показването на човешката страна на злото – внучката на президент Сноу, която доказва, че дори безскрупулните лидери си имат своите слабости. 
Цялостното чувство, което оставя The Hunger Games: Catching Fire, е за абсолютно удовлетворение от двата часа, прекарани в киното и желание за още.
Както вече е известно, последната книга Mockingjay (Сойка-присмехулка) е разделена в два филма, чиито премиери са съответно на 21 ноември 2014 г. и 20 ноември 2015 г.
Дали Франсис Лоурънс ще разбие статуквото и ще направи още две страхотни продължения предстои да разберем. Ако съдим по The Hunger Games: Catching Fire обаче, поредицата е в добри ръце.
