Сещате ли се как, когато заминете някъде с приятели и се върнете, има една празнина в живота ви и носталгия по отминалото време. Е, The Hobbit: The Battle of the Five Armies не ме накара да я почувствам.
Тъжно е, но третата част от епичната трилогия на Питър Джаксън за малкия и смел хобит Билбо Бегинс (превъзходен Мартин Фрийман в ролята) просто не беше толкова добра, колкото всички искахме да бъде. Не защото е разтеглена в 2, 3 или 5 филма и не защото сценарият или актьорите не бяха на ниво.
Просто трите нови филма неизбежно се сравняват с трилогията The Lord of the Rings (Властелинът на пръстените) и последната има много повече душа и много по-малко зелени екрани. Факт!
Историята в The Hobbit: The Battle of the Five Armies се развива непосредствено след края на The Desolation of Smaug (Пущинакът на Смог) и проследява последствията от събуждането и смъртта на страховития дракон. Разбира се, фантастичният Бенедикт Къмбърбач няма особено голяма роля като легендарния гущер тук, тъй като персонажът му получи повечето си екранно време във филма от 2013 г. Дори и в кратките 5-10 минути, в които го виждаме обаче, се радваме, че получихме такъв ужасяващ дракон, който кара дори драконите на Денерис Таргариен да потръпват.
Говорейки за актьорски изпълнения, обаче, няма как да отречем, че и Къмбърбач, и колегите му дават всички от себе си и вероятно са имали едно от най-запомнящите се преживявания в своя живот. Дори това да не се отразява със същата енергия на екрана по едни или други причини.
Смъртта на дракона Смог се разчува бързо и различни раси в Средната земя са заинтригувани от това, което могат да намерят в опустялата планина Еребор, където е старата и изпълнена със съкровища крепост на джуджетата.
Сблъсъкът между всички зажаднели за злато и власт страни завършва историята на Билбо, но не пропуска да я завърже с доста груб шев към тази на неговия племенник Фродо. Десетилетия по-късно последният ще се отправи на друго пътешествие, заради което нърдските ни сърца продължават да трепкат повече от 10 години по-късно.
Не ме разбирайте погрешно - The Hobbit не беше отчайващо зле като трилогия, но колкото и да се радваш да видиш любимите си герои и любимия си свят отново, няма как да не те подразни драстичната промяна в количеството използвани CGI.
Филмите изглеждат като компютърни игри, сякаш някой (Питър Джаксън) го е домързяло този път да даде на феновете истинско преживяване и е закърпил заснетите парчета с бял конец. Което само доказва, че режисьорът, колкото и да го обичаме, не си е взел поука от множеството критика за "прекалено използване на специални ефекти" в оригиналните филми... ха, само да знаеха тези критици какво ги очаква!
Не разтягането на книгата в три филма е проблемът, макар много хора да отбелязват това. Истории като тази с Некроманта бяха интересни и дори търпят повече развитие и заслужават повече екранно време. Проблемът е в изкуствеността и липсата на консистенцията през цялото време.
Интересно (или не особено?) е да се каже за The Battle of the Five Armies, че е най-краткият от 6-те филма за Средната земя и в него има повече екшън, отколкото в предишните два филма от трилогията, взети заедно. Разбира се, имаше разхвърляни няколко драматични момента, засягащи главните персонажи. За съжаление, дори тежки на вид сцени със смъртта на някои от главните герои не можаха да ни накарат да си поплачем в киното. А какъв е смисълът да имаш на разположение толкова магичен свят с изключителни персонажи, ако не можеш да ги използваш максимално?
В крайна сметка, добър или лош, The Hobbit приключи, а с него е много вероятно да е свършило и нашето пътуване в Толкиновата земя. Поне на голям екран. Поне докато някой ентусиаст не "ремонтира" трите филма в един, както всички искаха от самото начало - поне ще е забавно да се види!
Истината е, че сякаш е по-добре, че трилогията се случи. Много хора я харесват, а много други дори не искат да я поглеждат. И за едните, и за другите винаги ще я има сагата The Lord of the Rings, а няма какво да се лъжем - неизбежни са и епичните кино маратони, в които ще гледаме всичките 6 филма с приятелите си вкъщи и отново ще си казваме как "One does not simply walk into Mordor".
Avtora.com: Очакваме вашите коментари под статията за този филм!
Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя,
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.
