Каквото и да се говори за режисьора Баз Лурман (Baz Luhrman), едно е сигурно – не му липсва смелост да интерпретира вечните литературни класики по свой собствен начин.
Колкото и да го отрича критиката обаче, със своята адаптация на романа от Франсис Скот Фицджералд – The Great Gatsby (Великият Гетсби) – Лурман определено ще вдъхнови много хора да отправят нов поглед към класическата литература.
Всеки, който е гледал някой от филмите на Баз Лурман или поне се е докоснал до The Great Gatsby чрез трейлърите му, е наясно, че новата творба на режисьора е повече от великолепна във визуално отношение.
С ярките си цветове, множеството специални ефекти и, разбира се, перфектния избор на костюми и декори The Great Gatsby определено успява да грабне вниманието на зрителя още с първите минути на филма.
Около един час продължава въведението в цялата обстановка - Ню Йорк през 20-те години на 20-ти век, ерата на джаза, сухия режим в САЩ и време на безкрайни купони и новозабогатели младежи, жадни за физически удоволствия.
Още в началото на филма Баз Лурман шокира с първото си нетрадиционно решение, а именно да представи разказвача Ник Карауей (в ролята е Тоби Магуайър) като пациент в клиника за зависимости, който разказва историята си на своя психиатър.
Въпреки че се различава от оригинала, подходът на режисьора работи добре и Карауей успява да накара зрителя "да влезе в неговите обувки" като наблюдател на цялата история.
Това се оказва нож с две остриета, тъй като Тоби Магуайър стои по-скоро статично на фона на случващото се около него и не успява да придаде пълнокръвност на своя герой (грешка по-скоро на сценарий и режисура, отколкото на самия актьор).
Двете главни роли във филма са поверени на Леонардо Ди Каприо (Leonardo DiCaprio) и Кери Мълиган (Carey Mulligan), които определено са сред силните страни на адаптацията.
С поредица от страхотни филми, Ди Каприо отдавна е доказал, че не е красив бездарник, за какъвто всички го мислеха по времето на Titanic (Титаник) и Romeo + Juliet (Ромео и Жулиета).
Актьорът брилянтно влиза в ролята на Джей Гетсби, успявайки да представи сложния характер на героя си, който е едновременно харизматичен идеалист, чийто живот изглежда като сбъдната американска мечта, но и новобогаташ със съмнително минало и бизнес връзки.
Не може да не се отбележи страхотната химия между него и героинята на Мълиган - Дейзи. Двамата се срещат чак към средата на филма, но всичко, случило се дотогава, води до този така бленуван от Гетсби момент - нещо като малка кулминация на първата половина от The Great Gatsby.
Актрисата лесно грабва сърцето на зрителя още с първата си поява на екран и макар да остава в сянката на Леонардо Ди Каприо през по-голямата част от филма, е един повече от приемлив избор на Баз Лурман.
Поддържащите роли във филма са поверени на Джоел Еджъртън (Joel Edgerton), Айла Фишър (Isla Fisher), Елизабет Дебики (Elizabeth Debicki) и Джейсън Кларк (Jason Clarke), като всеки един от тях лесно грабва публиката без да отвлича вниманието от главните герои.
Еджъртън е във върхова форма като Том Бюканън - герой, който макар да е отрицателен и на моменти странен, все пак се доказва като забавен и по-скоро комично лош, отколкото зъл и отмъстителен.
И ако два от стълбовете, които крепят The Great Gatsby, са Леонардо Ди Каприо и визуалното пиршество, което предлага филмът, то третият определено е музиката.
Баз Лурман, както винаги, подхожда авангардно към саундтрака, а изборът му да смеси хип-хоп, суинг, дъбстеп и изпълнители като The XX, Lana Del Rey и Filter определено е нестандартен.
Неконвенционалният му начин на мислене сработва, защото музикалното оформление стои точно на мястото си - независимо дали става въпрос за партитата в имението на Гетсби, когато зрителят е притеглен в обстановката и започва да танцува, или пък сцената е под звуците на меланхоличната музика на Lana Del Rey, включваща се за по-интимните моменти.
В заключение може да се каже, че Лурман очаквано предлага доста свободна интерпретация на класически роман като The Great Gatsby - ситуация, позната от предишните му филми.
Това обаче е по-скоро плюс за филма, тъй като за хората, недокоснали се до романа, би бил добра мотивация да го направят, а за тези, които вече са го чели, е една по-различна, създадена с респект, но и с подчертан авторски почерк версия на една утвърдена литературна класика.
