За разлика от повечето тийн истории, тази в The Fault in Our Stars (Вината в нашите звезди) не е повърхностна и лишена от смислено послание. Не е и лековата и безгрижна, но, колкото и да е изненадващо, не е лишена от чувство за хумор и именно това е едно от основните достойнства на лентата по едноименния бестселър на Джон Грийн (John Green).
Когато решите да гледате The Fault in Our Stars, е добре да си вземете носни кърпички вместо пуканки. Дори самите вие да не се разхлипате, в салона около вас със сигурност ще има изобилие от плачещи дами. Феномен, точно толкова необясним, колкото и потоците сълзи, съпътстващи филми като Titanic.
Да, историята е трагична. И, да, разказана е по достатъчно въздействащ начин, че да трогне всеки, но целта й е да предизвиква далеч по-положителни емоции. Защото, обективно погледнато, The Fault in Our Stars е история за една щастлива любов, която дава сили, смисъл и надежда не само на двама влюбени, но и на хората около тях.
Романът на Джон Грийн става бестселър непосредствено след излизането си, а това го направи напълно логичен избор за екранизация. При това доста успешна. Ако не сте чели книгата и не сте гледали филма, няма как да не си зададете въпроса как може история за тежко болни деца да предизвиква подобен възторг.
Отговорът е съвсем лесен - просто е добре поднесена. Без излишен мелодраматизъм и с достатъчно чувство за хумор.
Заслугата е колкото на сценаристите, толкова и на режисьора Джош Бун (Josh Boone), когото повечето от вас вероятно свързват с романтичната комедия Stuck in Love. Добрите актьорски изпълнения и красивата визия на филма допринасят за цялостния ефект.
Колкото до сюжета, макар да не блести с особена оригиналност, той е поднесен по такъв начин, че изобщо няма да ви подразни, че сте се досетили какво ще случи или че сте виждали нещо подобно и в друг филм. До известна степен това се дължи на факта, че е пречупен през гледната точка на Хейзъл (Шайлин Удли), чийто изненадващ реализъм се дължи главно на преждевременното й съзряване, но все пак е впечатляващ.
Ключът към успеха в повечето случаи е в интересните персонажи, което до голяма степен е и обяснението за възторга, който предизвикват и книгата, и филмът. Изненадващо философския (вместо сантиментален) подход към темата също допринася за очарованието на историята.
Колкото и да е банално, когато имаш истински проблеми, нямаш време за фалшиви тийнейджърски драми, за егоизъм и вършене на глупости. Това е причината Хейзъл и Огъстъс (Ансел Елгорт) да се вълнуват от съвсем различни неща и да осъзнават каква привилегия е, че са се срещнали и са се влюбили. Happy end няма, би било крайно нереалистично.
The Fault in Our Stars е почти толкова омагьосващ, колкото и Restless на Гас Ван Сант (Gus Van Sant). Където и историята е отчасти подобна, въпреки че по необясними причини не предизвика такъв масов възторг. Ако случайно сте го пропуснали, със сигурност ще ви е интересно да го видите и сравните с The Fault in Our Stars.
