Жанр: Епична ролева игра Година: 2011 Разработва: Bethesda Softworks Издава: Bethesda Softworks Платформа: РС | PS3 | Xbox 360|
Никак не си падам по тактиката Follow the leader. Овчите инстинкти поначало не са ми присъщи, а осмислянето на света през призмата на готови клишета и статични модели определено не ми допада.
Точно поради тази причина, не обичам и набедените игрални хитове. Такива, които още преди излизането си, са орисани да предизвикат поредната буря в чаша вода; поредната серия неспирни хвалебствени оди, щедро подпомагани от значителните "дотации" на големите разпространителски компании, толкова сладникави, че чак нагарчат.
Затова не харесвам и прибързаните коментари. "Ръшнатите" ревюта, които излизат дни след премиерата или дори на самата такава на играта. Звучат ми несериозни. Повърхностни. Писани по инерция и с допускането, че "така или иначе, хората ще очакват да прочетат колко велика е тази игра"... Кухи десетки.
В тази връзка, Bethesda вече официално отчетоха супер успешен старт на новия си Elder Scrolls опус. Повече от 7 милиона продадени копия, половината от които - само 48 часа след появата му на пазара. И най-вече: повече от 50 ревюта с максимални (или много близки до максималните) оценки от различни гейм медии.
Сякаш всички са изпаднали в някакъв Skyrim транс, а наченките на обективизъм в гейм журналистическата общност са удобно изпепелени от пламъка на екзалтацията, обзела милионите фенове по цял свят.
Да, знам, че напоследък така се прави. Аз самият съм го правил нееднократно, при това без материалните стимули, на които се радват много мои западни колеги. Затварял съм си очите за дребните (и не дотам дребни) минуси на едно или друго заглавие, ръководен от идеята, че ако плюсовете ги надвишават многократно, това е напълно валидна (и позволена) тактика.
В същото време твърдя, че за игра като Skyrim, за заглавие от подобен мащаб, тази тактика е обида към интелекта на читателя. Несправедлива по толкова много причини, че ще се въздържа да ги изброявам тук, за да не изчерпя малкото си пространство, в което мога да кажа нещо съществено, говорейки за несъществени неща.
Защото, виждате ли, Skyrim е не просто голяма. Тя е огромна игра. Гейм събитие от епохално значение. Безспорен връх на всичко онова, което желае и може да даде като финален продукт съвременната игрална индустрия. Когато, и, ако наистина го пожелае. Когато, и, ако вложи наистина нечовешко количество хъс, талант, ресурси и, разбира се, много работа в една конкретна посока, а именно създаването на ултимативна игра. На ултимативно електронно забавление.
Skyrim е изключителна на безкрайно много нива – атмосфера, геймплей, озвучаване, изкуствен интелект, визия, концептуална зрялост, дизайн, арт оформление, внимание към детайла. Плод е на професионализъм, какъвто днес малко, много малко игрални компании демонстрират и е резултат от ясното разбиране, че за да създадеш нещо наистина изключително, трябва да положиш изключителни усилия.
В същото време, в проект от такъв мащаб няма как да не се промъкнат и някои дребни, но съществени недостатъци, набиващи се в очи, именно защото става дума за толкова дяволски добра игра. Недостатъци, които в един по-нискокачествен продукт вероятно не биха били от толкова съществено значение, биха били по-лесно простими и лесни за извинение.
В Skyrim обаче, те "вадят очи" по начина, по който го прави огромна пъпка на челото на иначе ослепително красива кино звезда. Доволно много програмни грешки (като например, засядане на герои по ръба на различни обекти в наистина необятния свят на Skyrim), повтаряемост на някои фрази и сцени, които през първите десетина часа почти не се забелязват, но след 50-ия игрален час вече стават натрапчиво досадни, сравнително стандартна основна сюжетна линия, неудобен за използване интерфейс (конкретно за РС версията)...
Все неща, които изглеждат дребни, но достойни за най-тежката присъда в геймърския речник – immersion breakers. В груб превод, тази фраза означава "развалящи удоволствието елементи от играта" - неща, които нарушават иначе внимателно и търпеливо градената илюзия за реализъм, за истинност, за свобода и убедителност на света и героите.
За игрите това е също толкова пагубно, колкото да речем, случайната поява в кадър от филм за кръстоносните походи на съвременен автомобил или самолет в небето. В смисъл – да, всички знаем, че лента като Kingdom of Heaven няма как да е снимана през 12 век, но нали за това гледаме филми, четем книги и играем игри?!
Защото желаем да бъдем лъгани, защото ни харесва от време на време да бягаме от скучната сива реалност, в която живеем, за да се оттеглим в един друг свят - свят на ярки пейзажи и вълнуващи приключения.
Е, точно това съсипва на моменти Skyrim - заради чисто техническите си несъвършенства, заради простичкия факт, че колкото и неземно да изглежда, той все пак е продукт на хора. Хора, на които е присъщ чисто човешкия недостатък да са грешни и да грешат.
Разбира се, извън всичко това, отвъд многото глупави и дребни "пъпчици" по иначе прекрасното си лице, Skyrim e игра, в която лесно можеш да се изгубиш. При това за месеци.
Удивително е, смайващо и стъписващо дори, какво огромно количество висококачествено игрално съдържание са успели да поберат Bethesda в само едно DVD (в неинсталиран вид играта е малко повече от 5GB).
Светът на Skyrim е неизбродим. Необятен. Всепоглъщащ. Макар да се простира само върху един от континентите на Тамриел, той ще ви забавлява в продължение на стотици игрални часа (и това е само скромна субективна оценка), а потенциалът му за развитие както с фенски модификации (каквито вече има над 100 и то едва дни след появата на играта), така и с платено съдържание за сваляне (DLC).
Всеки град (а те са десетки) ще ви посрещне с истинска бомбардировка от задачи за изпълнение. Всяка гилдия, към която решите да се присъедините, ще ви затрупа с насоки и указания. Стотиците книги, които ще намирате навсякъде из Skyrim, ще ви разказват огромни глави от историята на този пленителен континент с излъчване и атмосфера, почерпила вдъхновение от замръзналите северни земи на норди и викинги.
Отделно от това, си имате лична сюжетна нишка за следване, дракони за убиване и специални магии (shouts) за отключване и вярвайте ми, за тях ще се сещате най-малко, нетърпеливи да видите още и още, пленени от неустоимия чар на Skyrim.
Ще искате да опитате от всичко, точно като любопитно дете, попаднало в шоколадената фабрика на Уили Уонка.
Ще поискате поне за малко да сте могъщ магьосник, който да създава унищожителни заклинания, запращайки ги срещу враговете си едновременно с две ръце.
Ще пожелаете да станете и велик войн, изкусен в боя както с щит и меч, така и с две оръжия или двуръчна брадва. Вероятно ще пребродите мистериозните нордически руини, но няма как да не надникнете и в просторните зали на джуджетата, изградени от дялан камък и бронз.
Ще изкачите най-високия връх на стръмните планински склонове на Skyrim в преследване на собствената си съдба. Ще поязидите из прелестните степи в златисто златно, кафяво и зелено на Skyrim-ската тундра.
Ще се насладите на прелестните гледки на изомрудено зелените водопади - разбиваща се в облаците искрящо бяла пяна в подножието на обрасли с мъх скали. Ще прекосите реки, в които бляскави сьомги скачат над водата, подплашени от копитата на коня ви.
Ще заживеете в Skyrim. Поне за седмица. За две. А може би и за повече...
Това е игра, която всеки трябва да изиграе. Дори и хората, които по принцип рядко играят игри. Просто трябва.
