Една от причините, поради които джазът има своята следа в музиката, е неспособността на тази музика да остане на земята. Тя просто те вдига и те отнася над мислите ти, над тревогите, над нещата и те оставя там, където искаш да бъдеш и с когото искаш да бъдеш.
Такива мисли навя концертът на The Drops в столичния клуб Studio 5 на 17 октомври, където Кристоф Панзани (Christophe Panzani) - саксофон, Федерико Касагранде (Federico Casagrande) - китара и барабанистът Готие Гариг (Gautier Garrigue) забъркаха един задълбочен европейски джаз в почти двучасов сет, докарвайки атмосферата до интимността и загадъчността на някоя ноар класика.
Задълбочените търсения на музикантите от триото могат да бъдат разгадани от наименованието на проекта. Четейки между редовете, The Drops е свързано със съществуването на индивидуалността в едно общо, както "капките, които губят формите си, когато попаднат в морето, но все пак продължават да съществуват в него". Което по своята същност, всъщност е доста джаз.
Момчетата от Париж, които вече имат два албума зад гърба си, първият от които е записан в САЩ, а вторият - във Франция, заведоха аудиторията на една приятелска разходка из всеобхватния свят на джаза.
The Drops разказаха истории със саксофон, допълвайки пропуснатото с китара, поддържайки темпото на музикалния диалог с барабани, без да бързат, както си му е редът, за да дадат възможност на всички в клуба да усетят какво прави джаза толкова дълбока музика и какво прави хората, които го обичат, да се усмихват, когато песента е вече свършила.
